Хора и улици. Град като град. Има такава песен... Като казвам "град като град", някой може би ще потърси подтекст. Каквото намери, за него си е!
Маам по "Витошка". Хубава улица, представителна. Даже не улица, а булевард. Голяма работа. Сещам се какви дебати е имало навремето - колко да бъде широка. Някои отчаяно драпали да е в рамките на приличното. В смисъл като вървиш по единия тротоар и съзреш на другия свой познат, като му свалиш шапка, той да те види и да отвърне на поздрава ти. Че даже и да те чуе, като му кажеш "добър ден". Консервативна работа. Как са надделели другите да е "Витошка" в днешния си вид - не знам, ама евала. Особено като се има предвид, че новото винаги трудно си пробива път.
Пробивам си път към трамвая...
Клатушкам се и мисля за чаршията в Пазарджик. Коренът ми е оттам. Тате ми е разказвал за неговия дядо. Дядо Сотир. Златар. От големците на Татар Пазарджик. Та той заедно с неколцина съмишленици решили да станат европейски град. С широка чаршия. Ама другите се опъвали. И тогава дядо Сотир & съмишленици в една тъмна нощ подпалили старата, тясната. Всъщност - само една къща. Обаче когато дошла пожарната - конски впрягове с бъчонки вода, - всичко лумнало със страшна сила. Старата чаршия изгоряла до основи. Защото дядо & съмишленици предварително напълнили бъчонките на пожарната с газ. Което си е вярно, яко ги погнали, ама нашите се скрили зад високите дувари на дядовата къща и извадили кремъклийките за кръгова отбрана - пиели карабунарско вино и пуцали сегиз-тогиз, та да поддържат дистанция. И нали всяко чудо е за три дни, бурята преминала. Като хепиенд градът се сдобил с европейска широка чаршия, а дядо & съмишленици раздали парцелите за дюкяни на тогавашния еснаф. Чешитска работа.
Тия неща ги има в архивите на града и аз много се гордея с корена си. Без да съм виждал дядо Сотир, го чувствам много близък. Даже колчем се сетя за него, в ушите ми звучи песента на Жорж Мустаки за неговия дядо - "всички ме слушат, но само ти ме чуваш"... Трогателна работа.
Да си призная, сепнах се малко, като от същите тези архиви разбрах, че всъщност дядо & съмишленици не са раздавали парцелите, а са ги продавали. И не мога да разбера какви са били - нещо като общински съветници ли, първите рекетьори ли... Е, не са ги продавали на сульо и пульо, а на еснафа, на занаятчиите. Ама общо взето - объркана работа.
То в нашата държава кога ли нещо е било наред... Слизам от трамвая и маам из "Надежда". Между блоковете. Безнадеждна работа. Дупка до дупка. В едната - полуоска от жигула. В другата - обувка. Дамска. 39-и номер. В третата - предно колело. От детска количка. Не й е било писано да стигне до центъра, да се паркира в синята зона. Детето сигурно са го отнесли на ръце. Децата трябва да бъдат носени на ръце. Нали те са бъдещето...
Дано обаче туй бъдеще не изчезне в дупките на настоящето. Кметът негодува. Правителството пак му орязало бюджета. Срамна работа. Все едно че са му напълнили бъчонките с газ. Да се оправя! Нали е бивш пожарникар?
Абе то ако една сграда пламне... Като казвам "една сграда", някой може би ще потърси подтекст. Е па за него си е.
