БСП предпазливо заяви, че ги приветства по принцип. Някои от тях обаче трябвало да бъдат уточнени след внимателна дискусия. "Ние отдавна сме осъзнали потребността от усъвършенстване на изборното законодателство и имаме екипи, които се занимават с това", обясни секретарят на ИБ Евгени Узунов. В промените можела да влезе и смесената избирателна система, но е важно какво ще се заложи като принцип. Подобно е положението и с провеждането на референдум, иницииран от президента. Социалистите смятат, че всички изменения трябва да се направят накуп в един нов избирателен кодекс.
НДСВ също реагира сдържано. Според Огнян Герджиков изявлението на Първанов е "артилерийска подготовка" за засилване на президентската власт и постепенна промяна на държавното устройство. "Може би е усетил, че са назрели условията за това и иска да създаде почвата, върху която да се размишлява", коментира той.
Герджиков видя рационален заряд в предлаганите от президента промени в избирателната система, но и тук са важни детайлите. "Защото ние често постиламе с добри намерения пътя си към ада", добави той. Професорът смята, че т.нар. демократичен избор се е деформирал напълно и това налага революционни промени. В НДСВ продължават да смятат, че задължителното гласуване би допринесло за преодоляване на порока. Колкото до смесената избирателна система - всичко било в пропорцията на смесване. Важно било и докъде ще се простира бариерата за преодоляване на президентското вето. "Да не се окаже прекалено мощен гласът на президента и се изкриви характерът на държавното устройство", отбеляза професорът.
Йордан Цонев от ДПС се обяви срещу мажоритарния вот, защото купувачите на гласове щели да бъдат улеснени. Дясната ръка на Доган даде пример с аптекарския бос Веселин Марешки, който напазарувал 14 хил. гласа във Варна на последните местни избори. Цонев обаче подкрепи идеята за референдумите.
Лидерите на парламентарно представените партии и ГЕРБ ще се срещат с президента Георги Първанов между 10 и 20 февруари, за да обсъдят идеите. Това обяви шефът на СДС Пламен Юруков след разговор с държавния глава. На срещата ще бъде изготвено задание, върху което да работят експертите. "Няма избирателна система по конфекция, всяка се прави по поръчка за нуждите на обществото", обясни Юруков. Президентът и лидерът на СДС се обединили около мнението, че измененията в закона трябва да са факт до края на юни, за да има поне 1 г. за подготовка до следващия парламентарен вот.
"Целта е депутатите да са отговорни пред гражданите, които гласуват за тях", обясни Юруков, но не съобщи дали той самият е склонен да направи компромис със собствените си предложения.
Лидерът на БНД Борислав Ралчев пък обвини Първанов, че иска да съсредоточи повече власт в себе си. "Който не е бил президент, той не е поискал да превърне парламентарната република в президентска, под една или друга форма", заяви бившият царист.
----
ОТ ВОЛЕ
"Идеален вариант за страната би била коалиция между ГЕРБ и евентуална президентска партия", заяви по повод президентската изява сливенският кмет Йордан Лечков. Според бившия футболист страната трябва да се управлява от хората с най-висок рейтинг като Георги Първанов и Бойко Борисов. Той се обяви за президентска република, но партиите щели да се противопоставят.
ДРУГ ЪГЪЛ
Социолози и политолози разчетоха различно посланията на президента. Антоний Гълъбов смята, че президентът възприема себе си като нов политически център, което надхвърля правомощията му. Той все по-често ще се опитва да иззема политическа територия от партиите. Очевидно предстои създаването на социалдемократическа формация вдясно от БСП с Първанов за лидер, обясни той.
Според Живко Георгиев с посланията си Първанов бръква в раната. Някои от идеите му са безспорни и трябва да влязат в дневния ред. Опитът на доста страни обаче показвал, че предизвикването на референдум не е винаги инструмент, който постига желаните цели.
Евгени Дайнов пък заподозря, че държавният глава иска да стане мощна политическа фигура. Той дал заявка, че оттук нататък ще се намества в българската политическа система все по-сериозно, изземвайки власт от партиите. Някои от идеите на Първанов били съвършено верни - например предложението за промени във финансирането на партиите. Тръгвайки да ограничава възможността да се създават партии, той обаче стъпвал на много тънък лед. Искането за правомощия за иницииране на референдум е опасно, защото държавният глава придобива огромна власт, смята Дайнов.
За Андрей Райчев президентските послания са две - хората нямат чувство, че са избрали депутати и че партиите се финансират нелегално и се мафиотизират. Двете лекарства според него са мажоритарният принцип и провеждането на референдуми. Ако стане чисто мажоритарна система, със сигурност ще се върне двуполюсният модел, заключи Райчев.
Според Живко Георгиев с посланията си Първанов бръква в раната. Някои от идеите му са безспорни и трябва да влязат в дневния ред. Опитът на доста страни обаче показвал, че предизвикването на референдум не е винаги инструмент, който постига желаните цели.
Евгени Дайнов пък заподозря, че държавният глава иска да стане мощна политическа фигура. Той дал заявка, че оттук нататък ще се намества в българската политическа система все по-сериозно, изземвайки власт от партиите. Някои от идеите на Първанов били съвършено верни - например предложението за промени във финансирането на партиите. Тръгвайки да ограничава възможността да се създават партии, той обаче стъпвал на много тънък лед. Искането за правомощия за иницииране на референдум е опасно, защото държавният глава придобива огромна власт, смята Дайнов.
За Андрей Райчев президентските послания са две - хората нямат чувство, че са избрали депутати и че партиите се финансират нелегално и се мафиотизират. Двете лекарства според него са мажоритарният принцип и провеждането на референдуми. Ако стане чисто мажоритарна система, със сигурност ще се върне двуполюсният модел, заключи Райчев.
ИЗТУПАН ОТ ПРАХТА
Идеите за въвеждане на смесената избирателна система, преференциални листи и за правото президентът да инициира референдум не са нови.
Смесената система беше залегнала в емблематичния за миналия парламент избирателен кодекс. Той бе приет на първо четене, след което партиите се отдръпнаха и проектът потъна в тотално забвение. Кодексът съчетаваше мажоритарната и пропорционалната система. Предвидено бе страната да се раздели на 120 района, всеки един от които избира 1 депутат. Така средно около 57 000 души можеха да изберат един парламентарист. Останалите 120 трябваше да са от партийните листи. БСП се обяви срещу кодекса, а Сергей Станишев се притесни, че различни групировки щели да си купуват депутати.
Наскоро независимите депутати Димитър Абаджиев и Мария Капон внесоха подобни предложения, но и те потънаха в забрава.
Възможността да се гласува преференциално бе дадена на вота за евродепутати м.г. Гражданите можеха да гласуват преференциално за някой от посочените в списъка и ако той събере 15%, отиваше на първо място. Въпреки че преподредба не се получи в нито една от листите, възможността е била използвана от избирателите, стана ясно след вота. Същата възможност трябваше да залегне и в закона за местните избори, но след бурен скандал в пленарната зала отпадна.
Президентът не за пръв път иска и право да инициира референдуми. Още при първия си отчет пред НС през 2004 г. той настоя за промяна в закона за референдумите. Нов закон обаче още няма, макар от години в деловодството на НС да се внасят различни проекти. Последният е на работна група, оглавена от Янаки Стоилов от БСП, и трябва да предвиди възможност и гражданите с определен брой подписи да предизвикат допитване. Той отлежава близо 2 г.
Смесената система беше залегнала в емблематичния за миналия парламент избирателен кодекс. Той бе приет на първо четене, след което партиите се отдръпнаха и проектът потъна в тотално забвение. Кодексът съчетаваше мажоритарната и пропорционалната система. Предвидено бе страната да се раздели на 120 района, всеки един от които избира 1 депутат. Така средно около 57 000 души можеха да изберат един парламентарист. Останалите 120 трябваше да са от партийните листи. БСП се обяви срещу кодекса, а Сергей Станишев се притесни, че различни групировки щели да си купуват депутати.
Наскоро независимите депутати Димитър Абаджиев и Мария Капон внесоха подобни предложения, но и те потънаха в забрава.
Възможността да се гласува преференциално бе дадена на вота за евродепутати м.г. Гражданите можеха да гласуват преференциално за някой от посочените в списъка и ако той събере 15%, отиваше на първо място. Въпреки че преподредба не се получи в нито една от листите, възможността е била използвана от избирателите, стана ясно след вота. Същата възможност трябваше да залегне и в закона за местните избори, но след бурен скандал в пленарната зала отпадна.
Президентът не за пръв път иска и право да инициира референдуми. Още при първия си отчет пред НС през 2004 г. той настоя за промяна в закона за референдумите. Нов закон обаче още няма, макар от години в деловодството на НС да се внасят различни проекти. Последният е на работна група, оглавена от Янаки Стоилов от БСП, и трябва да предвиди възможност и гражданите с определен брой подписи да предизвикат допитване. Той отлежава близо 2 г.