България се задържа втора година в десетката на най-съдените държави в Страсбург, като дори успя да се придвижи от 10-о на 9-о място. За целта увеличи броя на издадените срещу нея присъди с цели 30% - от 43 през 2006 г. на 53 през 2007 г. Не й беше лесно, но успя да се пребори с такава голяма и многолюдна държава като Великобритания, която остана зад нея с 50 дела. От тях обаче само 19 бяха осъдителни, докато при България нямаше празно.

Европейският съд за правата на човека постепенно се превръща в най-ефикасната съдебна инстанция в представите на българина, който дори не подозира колко ограничено е полето му на действие и който за щяло и нещяло се заканва "Ще те дам на Страсбург!". Хиляди жалби текат всяка година от България към европейските магистрати, които изнемогват от огромния обем работа. На 47 съдии се пада да се справят с над 100 000 жалби годишно. Около 90 на сто от тях биват отхвърляни като недопустими, но дори оставащите 10 000 са прекалено много. Всяка носи огорчение от националните съдилища. Въпреки че от всичките допустими жалби само 1500 стигат до осъдителна присъда, пак си струва да се вярва, че човекът не е безпомощен пред държавата си.



Главното огорчение на българина



е, че не може да разчита у дома си на "справедлив съд в разумно време" (чл. 6 от Европейската конвенция за правата на човека). Миналата година държавата бе осъдена 19 пъти за мудно правосъдие и 6 пъти за несправедлив процес. Точно толкова нарушения (25) имаше и предната година по чл. 6, което показва, че проблемът е хроничен.

Живи и мъртви, жертви и престъпници, граждани и фирми, българи и чужденци успяха да осъдят държавата, че ги е разигравала по съдилищата с години. Дори без да прибягва до услугите на адвокат, 72-годишната Руска Костова от Ямбол спечели дело срещу държавата и 2000 евро за морални щети, защото нарушението личеше и без платена юридическа помощ. Професионално заболялата от химикали бивша продавачка в магазин за растителна защита била разтакавана 8 години и 9 месеца по съдилища за 50 евро обезщетение. Въпреки че накрая ВКС й отредил исканата сума от 2500 евро, обидата от родния съд била достатъчна и за присъда в Страсбург.



Шокиращо бе делото



"Никола Николов срещу България", който излежава доживотна присъда за убийство на майка си. Заради прекараните в предварителния арест 6 години той получи 2000 евро морално обезщетение, защото Страсбург прецени, че е нарушено човешкото му право на бърз съд. Държавата е трябвало да го вкара експедитивно в затвора, защото престъплението му е било лесно доказуемо.

Никакъв проблем не беше и за мъртвия от осем години бивш член на Политбюро на ЦК на БКП Огнян Дойнов да осъди България чрез съпругата и сина си, защото безсмислено е бил разтакаван по съдилища 7 години, 8 месеца и 19 дни. Европейският съд за правата на човека обезщети близките му с 3200 евро за морални вреди. Дойнов последва примера на бившия кандидат-член на Политбюро Андрей Луканов, който пръв осъди България в Страсбург през 1997 г. - също като покойник. И двамата се оплакваха от съдебен произвол по едно и също дело - за помощите, отпускани от социалистическа България на "братски" държави и партии.

Правителството опита да се оправдае в Страсбург чрез процедурна хватка, като заяви, че Дойнов не е изчерпал всички средства за национална защита, защото е можел да поиска обезщетение по закона за щети, причинени на гражданите. Тя обаче не успя да назове нито един случай, когато е обезщетила пострадал от нейното бавно правосъдие. "Затова няма признаци, че такова право е гарантирано от който и да е текст в българския закон", отсече съдът в Страсбург.

Липсата на ефективни правни средства за защита (чл. 13) е причина държавата да бъде осъдена 17 пъти миналата година. Страсбург дори посочи България като



уникален случай



на страна, която санкционира гражданите си даже когато им дава обезщетения за нанесени от нея вреди. "Парадоксално е, че чрез налагането на такси държавата взема с едната ръка обезщетението, дадено с другата", записа съдът в Страсбург в решението си по делото "Станков срещу България". Проблемът е, че законът у нас изисква от тъжителите, които търсят възмездие, да внасят високи такси, ако част от иска им не бъде удовлетворена (4% върху неуважената сума). Така Първан Станков, който искал 23 600 евро обезщетение трябвало да плати 940 евро съдебни такси, след като получил от държавата 1050 евро заради неоснователно задържане в ареста година и седем месеца. Властта му отнела веднага 90% от обезщетението, което признала, че му дължи.

Дефектният закон още не е променен, макар че съдиите имат право вече да не го прилагат в частта му, която според Страсбург противоречи на европейската конвенция. Все пак съгласно конституцията ратифицираните международни споразумения имат приоритет над националното законодателство в случай на несъответствия.

Европейският съд за правата на човека задължи миналата година България да промени и Закона за специалните разузнавателни средства, защото в сегашния си вид той нарушава основното човешко право на личен живот. Пловдивската Асоциация за европейска интеграция и човешки права и адвокатът Михаил Екимджиев осъдиха в края на юни държавата, че със закона ги прави потенциални жертви без правна защита срещу възможно



подслушване и следене



Законът от 1997 г., който е поправян четири пъти, има вроден дефект, защото дава право на вътрешния министър едновременно да разрешава и да контролира използването на специални разузнавателни средства (СРС). Освен това той не дава никаква възможност на невинните граждани да научат, че са били следени. За разлика от тях изправените на съд имат възможност да разберат, че са били обект на СРС. Факт е, че министърът трябва да иска разрешение от съдия за използване на СРС, но след това не е длъжен да му се отчита, нито да му дава гаранции, че събраните данни са унищожени, ако не са послужили за повдигане на обвинение. Решението на Страсбург бе удар не само по Народното събрание заради дефектния закон, но и по Конституционния и Върховния административен съд, които също смятаха, че гражданите нямат право да знаят дали са подслушвани.

Комбиниран



законодателно-съдебен произвол



срещу човешките права бе забелязан и чрез обединените дела "Великови и други срещу България". Погазването на човешкото право на собственост чрез извратено прилагане на Закона за реституцията отдавна бе известно като "казуса със запетайката". Той лиши много хора от жилищата им, защото преди години документите за покупка са били подписани от заместник или друго лице вместо от определения от закона титуляр. Държавата загуби четири дела, придружени с претенция за общо над 400 000 евро компенсация, по които още не са договорени точните суми. Ако тъжителите не бъдат удовлетворени, Страсбург ще посочи чрез ново дело справедливото обезщетение. Съдът смята, че обезщетяването на хората с компенсаторни записи не е достатъчно, защото те покриват само част от стойността на понесената загуба. Държавата изтъкна странното извинение, че наистина е ощетила добросъвестните купувачи, като не ги е компенсирала за отнетите след социализма жилища, но пък е ощетила и първоначалните собственици и сетнешни реститути, чиито апартаменти е национализирала в зората на социализма също без обезщетение. Така че двете страни в спора били квит, защото са понесли еднаква неправда от нейна страна.

Безгрижието, с което България позволява да се увеличават присъдите срещу нея в Страсбург, се дължи до голяма степен на



ниските обезщетения,



давани на нейните граждани. Почти 10 години държавата се оправдаваше, че е бедна и че правата на българите не могат да се сравняват парично с правата на другите европейци. В началото на 2007 г. европейският съд за първи път записа в свое решение упрек, че обезщетенията за българи са много ниски. Това стана по делото на скандалния кърджалийски бизнесмен Ерджан Рашид-Роко, който взе 4000 евро за морални щети, защото бил арестуван грубо от спецотряд за борба с организираната престъпност, а държавата не е извършила ефективно разследване по оплакването му.

Изглежда свършва времето, през което държавата смяташе, че бълха я хапе, като получава осъдителни присъди в Страсбург. В средата на юни 2007 г. България загуби в един ден две дела, надхвърлящи санкция от 100 000 евро. Делото "Кирилова и други" олекоти хазната със 130 700 евро заради неизпълнено задължение да се обезщетят с апартаменти граждани, чиято собственост е била отнета. По делото "Кехая и други" спорът бе за 14 хектара земя по пътя между Сърница и Доспат. Неговите 14 тъжители получиха за материални и морални щети 102 700 евро.

По всичко личи,



че си отива времето



на досегашната съдийка от България в Страсбург Снежана Ботушарова, която имаше най-голяма заслуга да убеди през 1998 г. европейските магистрати защо тарифата за правата на българите трябва да бъде ниска (делото "Николова срещу България"). Създаденият тогава прецедент просъществува почти 10 години - колкото се задържа в съда и самата Ботушарова, която преди това нямаше нито ден съдийски стаж, но бе любимка на тогавашната власт.

Миналата година бе направен нов опит властта да пробута удобен човек за съдия в Страсбург, но удари на камък, защото номерът вече бе познат. Предложените трима кандидати бяха отхвърлени вкупом и се наложи да бъде правен истински конкурс. Избраната за европейски съдия Здравка Калайджиева, която идва от адвокатските среди, досега бе от другата страна на "барикадата", като настояваше за справедливи обезщетения на български граждани с погазени права. Тя би могла да допринесе за връщане на достойнството на българина, ако помогне на европейския съд да се отърси от "синдрома Ботушарова".