Отворено писмо до арх. Янев
[30-01-2008] от Екип на Новинар
Драги ми Янев,
Обръщам се така свойски, защото те чувствам близък. И аз като теб съм принуден ту да вземам, ту да давам подкупи. Зависи от случая. Когато съм на път – давам, ако ли пък съм в службата – вземам. Така ми минава животът – във вземане и в даване. То у нас май рушветът е най-важният двигател на прогреса. Няма ли пари под масата, никой не си мърда пръста да свърши работа за две стотинки. Ти обаче, приятелю, яко си загазил. Как ти мина през ума да отидеш в полицията и да кажеш, че ти искат рушвет? Такъв балък ли си, та не знаеш законите? Оплачеш ли се, влизаш в кауша заедно с този, който иска парите. Така се залепвате заедно като сиамски близнаци и си ходите в съда, може и в една и съща килия даже да лежите присъдата. А не знаеш ли, че нашите прокурори се чувстват задължени да кажат името ти на журналистите, защото така им диктува съвестта. Следвайки съвестта си, обвинителите изчакват да се съберат всичките журналисти, барабар с кабеларките, и кихват името ти. Това е. Законът и съвестта го изискват това нещо. Няма как! А пък ти нищо че се страхуваш за живота си, така ще заякнеш, ще се подготвиш за изпитанията, които по-късно ще те очакват в килията. Драги ми Янев, горе главата, дори и когато полицията бди за живота ти! От това изпитание пак ще излезеш силен, защото, ако оживееш, а аз не се съмнявам, че си силен мъж, ти пак ще бъдеш по-добре подготвен от всички нас за житейските изпитания. Янев, душо, убеден съм, че след този гаф ще ти е за урок да не влизаш в полицейското за щяло и нещяло. Поне не за да кажеш, че се опитват да те рекетират. Защото, нали знаеш, от полицейското управление и от затвора се излиза много трудно. Но ти ще се справиш, защото вече имаш опит!
Вярвам в теб, твой Ивайло Мискинов
