Въпросът дали да се въведе изучаването на религия като задължителен предмет в училище няма еднозначен отговор. Той е като полемиката за евтаназията. Има разумни аргументи и "за", и "против". Преди дни темата бе отново отворена за публична дискусия, на която това, което със сигурност бе ясно, е, че само споменаването на идеята предизвиква бурни и емоционални дебати, изпъстрени с диаметрално противоположни позиции. Понякога дори на ръба на добрия тон.

Първият въпрос, който изниква, е защо точно сега се говори за изучаването на религията? Сякаш това е най-наболелият и нерешен проблем за образованието. На фона на неяснотите около въвеждането на делегираните бюджети, подготовката за провеждането на матурите, необходимостта от нов просветен закон и стратегия за висшето образование, въпросът да се учи ли религия стои някак нелепо и решаването му в никакъв случай не е належащо. Освен това изначално



дискусията е обречена на провал



Нито привържениците, нито противниците ще си преобърнат позицията и взаимно ще се убедят в противното.

Основният мотив на обществения съвет, който предлага концепция за въвеждането на предмета религиознание (не вероучение или ислям, както сега се изучава като избирам предмет), е, че децата ще се научат на ценностите и добродетелите на различните религии (повече за концепцията - виж таблицата). "Искаме да възпитаваме в доброта и дух, а това не може да стане в рамките на часовете по литература и история, защото там се дават знания", обясни проф. Георги Бакалов, председател на обществения съвет за изучаване на религия в училище и преподавател в СУ. Той е против идеята на Светия синод за изучаване на вероучение. Това не е възможно, защото по конституция и по закон образованието е светско, а църквата е отделена от държавата, мотивира се проф. Бакалов.

Настойчивостта на представителите на съвета, в който влизат преподаватели от богословските факултети в София и Велико Търново, филолози, философи и учители по религия, предметът да се въведе като задължителен, и то не до IV клас, каквато беше първоначалната идея, а до VII клас, поражда много допълнителни въпроси, които засега остават без отговор. Преди всичко как обучението по религия дори и като общообразователен предмет се съвместява с идеята за светското училище? Съвсем неоправдано е искането на Светия синод да се въведе вероучение. Най-точен е председателят на парламентарната комисия по вероизповедания проф. Огнян Герджиков, който всъщност е привърженик на идеята: "С цялото ми уважение към Българската православна църква, изненадан съм от желанието й да се учи вероучение. Архиереите сякаш искат държавата да им свърши работата, а това е немислимо и правно недопустимо. Църквата може свободно да организира неделни училища и други форми, но от светското училище не може да го иска".

Да, така изглежда - че църквата иска някой друг да й свърши работата. Факт е, че близо 20 години православните попове не успяват да намерят пътя на вярата към сърцата на хората, въпреки че ходенето на църква сякаш стана официална държавна политика, включително и на представителите на левицата. Къде са неделните училища, които да учат децата на милосърдие, а тийнейджърите да не са агресивни и да посягат към свещичката, а не към иглата и спринцовката? Къде беше църквата, когато през 90-те години страната ни беше буквално залята от всякакви секти? И защо да се учи точно християнство? А не някоя от останалите 93 официално регистрирани в България религии? Някак нелогично и неоправдано стои подобно желание на църквата на фона на затворените от години черкви по селата и бездействието на местните епископи. Ако



българите не са силно вярващи,



както например гърците, то вината не е в хората, а в църквата. В този смисъл напълно логично стои мнението на една от родителските асоциации, които се обявиха категорично против въвеждането на подобен предмет. Според Цвета Брезнишка от асоциация "Родители" много родители не виждат полза от подобен предмет, а в същото време нямат право на глас дали да се въведе, или не. "Не съм съгласна, че 1 час седмично ще научи децата на морал, това се учи всеки ден, всеки час, а не в специален предмет. Един час седмично не може да научи когото и да било на добро и морал, ако в училището не цари добро и толерантност", посочи Брезнишка.

Социологът Андрей Райчев пък е още по-краен в мнението си: "Това е груба грешка!". "Щом ще давате знания за религиите, не може да се представя само положителното. Къде са Инквизицията, къде са религиозните войни и кръстоносните походи - това също е знание за религиите, ако наистина искате да преподаваме религиознание", попита риторично Райчев.

Сякаш най-точна е позицията на председателя на парламентарната комисия по образование Лютви Местан. Според него обучението по религия трябва да стъпва на разбирането, че това е общообразователен и задължителен предмет и не предвижда конфенсионално обучение, тоест преподаването на вероучение или ислям. Всъщност сега преподаването на религията е точно такова - децата учат християнство и ислям като избираем предмет. "В момента ние разделяме децата по религиозен признак, вместо да ги учим на толерантност и разбирателство", посочи Местан.

Веднага възниква и друг въпрос. Защо да се въвежда религия, а не здравно образование или обучение за безопасност на движението и гражданска защита? Защо в училище да няма военно обучение или правила за справяне с кризисни ситуации? Очевидно и за неспециалистите е, че въвеждането на нов предмет ще бъде за сметка на съкращаване на час по друга дисциплина, тъй като и сега програмата на учениците е свръхнатоварена.

Засега принципното съгласие на просветния министър Даниел Вълчев да въведе новия предмет едва ли не от предстоящата учебна година се огъна в категоричното "против" на родители и социолози. Вълчев даде заден ход с мотива, че за подобна стъпка е необходим минимален консенсус. Такъв очевидно поне за момента липсва. Така или иначе, явно темата ще престои още някой и друг месец, ще повтаса и отново ще бъде изтупана от праха. И тогава въпросът защо да се учи религия няма да е по-малко актуален. И тогава у противниците на идеята ще преобладава впечатлението, че основната причина за въвеждането на предмет религия е, че някой се опитва да намери работа на безработните богослови. И защо точно те трябва да преподават религия, а не историци, филолози, фисолофи или иноверци - възпитаници на висши духовни училища?

Нека не забравяме, че все пак вярата е дълбоко личен и осъзнат избор, в който основната роля има семейната традиция. Ако родителите имат желание, те ще открехнат вратата за светлината на вярата. Не вярват ли, никой не е в състояние да ги убеди, че изучаването на религията е най-доброто, което училище ще даде на детето им. Още повече, един час седмично.