1. Войната в Босна я почнаха мюсулманите. Който не иска мира, получава секира.
2.По повод 12 години от събитията в градчето Сребреница, на територията на Босна и Херцеговина бяха проведени траурни мероприятия. Според официалната версия сръбските военни, които освободиха Сребреница през юли 1995 г., разстреляли няколко хиляди пленени босненски мюсюлмани. Тогава западната преса на мига окачестви събитията като “най-масовият геноцид от времето на Втората световна война”. За разстрелите бяха обвинени тогавашните лидери на босненските сърби Радован Караджич и Ратко Младич.
Но нима трябваше да изминат 12 години, за да стане ясно, че не е имало никакъв геноцид?
Разказвайки за Сребреница, западните медии упорито премълчаваха факта, че от 1992 г. до 1995 г. градчето, въпреки статута си на “демилитаризирана зона под защитата на ООН”, бе база на 28-а мюсюлманска дивизия. Нейният командир Насър Орич бе осъден впоследствие от Хагския трибунал за военни престъпления.
Журналистите “изпускаха” и факта, че до освобождението на Сребреница от сръбската армия през юли 1995 г. войниците на Орич разориха и опожариха повече от сто сръбски села, недалеч от злополучната Сребреница. Подчинените на Орич проявяват и невиждан цинизъм, като нападат сърбите предимно по време на православните празници. За три години убитите сърби наброяват 3870 души.
Холандските войници от миротворческия контингент, които имаха задача да следят за обстановката в “демилитаризирана” Сребреница, не си помръднаха и пръста да спрат убийствата на мирно население. Те предпочитаха да дават вид, че не забелязват мюсюлманските военни в градчето.
Световните медии разпространиха масово заблуждението, че сръбските части са нахлули в беззащитен град. Но това твърдение не издържа критика - през юли 1995 г. Сребреница бе плацдарм на армията на босненските мюсюлмани в дълбокия тил на сърбите и оттук бе атакувана сръбската територия. Сърбите нямаше как да нанесат ответен удар - статуса на “защитена зона” гарантираше на войниците на Орич “чадър” от страна на международната общност.
В близък план митът за пленените мюсюлмани бе очевиден, те бяха представени като разстреляни от сърбите. Стандартът бе да се говори за 8000 разстреляни мюсюлмани, но почти не се споменаваше, че за 12 години от времето на “разстрелите” бяха открити телата на не повече от 2300 убити. И съвсем не всички се оказаха жертви на масово убийство. Повечето от идентифицираните жертви са бойци от същата тази 28-а бригада на мюсюлманите, които са загинали при опита да се измъкнат от сръбското обкръжение при Сребреница. Телата на почти 6000 души и до днес не са намерени, въпреки че за времето от края на войната в Босна и Херцеговина местните съдебни експерти бяха обучени да разкриват и много по-малобройни масови гробове.
Тук трябва да цитираме и имената на десетки хора в списъците за “жертвите на разстрелите в Сребреница”, които обаче най-редовно гласуват на избори в Босна и Херцеговина и преминават границата! Става ясно, че броят на “разстреляните мюсюлмани” е силно преувеличен.
Един от примерите за “чудото на възкресението” е и историята на Сюлейман Талович - емигрант от Босна и Херцеговина, който тази пролет застреля петима души в супермаркета на Солт Лейк сити. При разследването на инцидента стана ясно, че г-н Талович е бил убит при полицейска акция, и веднъж вече е “умрял” от ръцете на сръбските военни. Името му бе в списъка на “жертвите от Сребреница”.
“Не може да се отрича факта на разстрели на пленници, но не може да се говори за геноцид и за хиляди трупове” - това е мнението на Питър Норт, австралийски изследовател на “феномена Сребреница”. Той се занимава от няколко години с възстановката на реалните събития от юли 1995 г. Според него шефовете на босненските мюсюлмани съзнателно провокирали сърбите да нанесат удар по защитената от ООН Сребреница. Така войските на НАТО вече получили повод за намеса в бойните действия, при това на страната на мюсюлманите.
Редактирано от - aa1 на 09/2/2008 г/ 12:00:26