Джордж Буш, който е на африканска обиколка, беше посрещнат в Либерия с посветена нему песен в изпълнение на националната попдива Джули Енди, съобщи АП.

"Благодарим ти, Джордж Буш! Благодарим за демокрацията. Благодарим за равенството пред закона. Благодарим за опростените дългове..." - тези топли слова г-н Буш слуша в изпълнение на майчиния си език, който е официалният в Либерия.

Западноафриканската държава е създадена с освободени американски роби (liberty - Либерия), а столицата Монровия е кръстена на петия президент на САЩ Джеймс Монро. Знамето й е досущ като американското, но само с една звезда.

Песента е поредната от многото композиции, с които посрещат американския президент при пътуванията му по белия свят. Например в Чехия по идея на военната министърка домакините приветстваха Буш с опуса "Добър ден, звездно-ивичест флаг" (преработка на популярна песен за посрещането на Гагарин през 1961-ва). В Нова Зеландия пък при визита на Буш беше промоцирано музикално обръщение към президента със заглавие Mr Bush Why Can't We Be Friends, което беше един вид неприятелска нота.

А у нас - дойде и замина Буш, а никой не отвори хармонично гърло да изпее нещо в знак на любов или омраза. Освен дето е срамота, но и не ни отива някак на пламенния атлантизъм...

Оправданието, че сме малка държава с малки възможности, не върви - и Либерия не е никак голяма. Страната е с площ колкото нашата и два пъти по-малко население от България, макар че е с най-големия естествен прираст в света. Това съотношение се постига с почти непрекъснати граждански войни. За които пък съществен принос има тъкмо Белият дом, който регулярно шамаросва враговете на демокрацията в Либерия или подпомага шамаросването чрез идеологическа и логистична подкрепа... (Доста грубо звучи в този контекст националният девиз на Либерия - The love of liberty brought us here!)

Какво трябва да стане, за да почнат и тука най-сетне песни за Него да пеят?! Да ни шамаросат и нас? Нещо уотърбординг?...