Един жест, с който се поздравяваме в България, в Гърция е откровена ругатня. За мъж от ислямския свят, особено с крайни религиозни разбирания, е осквернително, ако жена му подаде ръка. Допустимият поздрав е да си сложи ръка на сърцето. Човекът, запознат изтънко с такива особености в общуването, е преводачът, който освен езика на съответната държава трябва да познава добре и културата й, особено ако става дума за източните и скандинавските народи. За България специалности като китаистика, кореистика, японистика и скандинавистика определено звучат екзотично. Причината е, че в тези програми (към тях може да се прибавят арабистика и иранистика) се подготвят ограничен брой и обикновено доста търсени филолози. Освен езиковото обучение, което започва от А и Б, се предвиждат и много часове по религия и странознание, разказва деканът на Факултета по класически и нови филологии доц. Петя Янева. Почти всички програми в него са уникални, "бутикови", а битката за място в тях е жестока.

Кое ли е лесно, отвръща преподавателят на въпроса кои са трудните специалности. Класическата филология е изключително трудна, защото се учат два древни и неговорими езика. Там е трудно в първите 20 години, разказва деканът на ФКНФ. Унгарска филология с втори език фински или програмата по тюркология с втори език казахски също са трудни, защото става дума за много различни езици от българския. Подобна е ситуацията с програмите по арабистика, индология, иранистика.

Българинът е здравомислещ човек и бързо се ориентира към това, което е с по-голяма прагматична стойност, но не всяка специалност дава занаят, споделя доц. Янева. Все пак студентите от факултета успешно работят като учители, преводачи, включително и в ЕС, журналисти или в областта на връзките с обществеността. За успешната им реализация помага и практическата насоченост на обучението, което става с помощта на посолствата на съответните държави, а нерядко и на чуждестранните инвеститори в България.

Образованието и професията вече не са така свързани, опонира обаче директорът на програмата по египтология в Нов български университет доц. Теодор Леков. Нашите студенти работят същото, което работят и тези, които завършват физика или философия, добавя той. Според доц. Леков студентите се записват да учат редки специалности, защото им харесва и се вълнуват. Хората не живеят с нагласата, че задължително трябва да работят по специалността, която завършат, и животът им да зависи от това, а мнозина пък казват, че това е детската им мечта, разказва египтологът. Основател на екзотичната програма в НБУ е най-известният български египтолог и възпитаник на прочутата Санктпетербургска школа доц. Сергей Игнатов. Всяка година университетът приема само 10 първокурсници, а за едно място се конкурират 10 кандидати.

Все пак на кого са нужни египтолозите в България? "Всички казват, че няма нужда, а трябва да се изучава история на България. Това провинциално мислене опропасти България за 50 години. Нужни са всякакви специалисти, за да може страната ни да прилича на европейските държави във всяко едно отношение", убеден е директорът на програмата по египтология и добавя, че хората дори нямат обща култура, че в днешен Египет се говори на арабски език, а в университета се преподава език, умрял преди 2000 години. За пример доц. Леков разказа, че тези дни в Народната библиотека са намерени ръкописи на амхарски език (древен етиопски език), за които не е ясно как са се озовали там. Оказва се, че в България няма специалисти, които могат да ги разчетат и сега се очаква професор от Полша, който ще ги проучи и ще ги публикува. Все пак България вече може да се похвали, че има школа по египтология. Преподавателите от НБУ са доволни, че дисциплината се преподава от 20 години и вече се подготвят докторанти.

Изучаването на ядрена техника и енергетика също не е масова практика. При нас се влиза лесно, но се завършва доста трудно - дипломират се 1/3 от приетите, посочва доц. Людмил Цанков, ръководител на Катедрата по ядрена физика и ядрена енергетика към Физическия факултет на СУ. Освен в атомната електроцентрала, възпитаниците на катедрата си намират работа в държавната администрация, НЕК, Агенцията по ядрено регулиране. Други се насочват към научните институти. Не малка част започват кариера в консултантски и инженерни фирми. Няма хора, които остават безработни, по-скоро не искат да работят в това направление, обобщава шефът на катедрата.

За разлика от другите "бутикови" програми конкуренция сред физиците няма. Преди години за 1 място в природните науки се бореха 15 кандидати, сега има незапълнени места, а за първа година останаха свободни бройки и в програмата по ядрена физика, разказва доц. Цанков. От 18 свободни места са се записали 9 първокурсници. Според преподавателя една от причините е, че студентите не искат да се ориентират към работа в малък град като Козлодуй. Липсата на интерес се обяснява и с орязването на часовете по физика в училище. Преди 10 години заплащането в този сектор беше без конкуренция, а сега има много частни поприща за изява, споделя доц. Цанков. Според него липсата на кадри в сектора е европейски проблем. Очакванията са интересът да се засили със задвижването на проекта за строежа на атомната централа в Белене. За момента обаче нуждите надхвърлят в пъти броя на завършващите и времето за подготовката на необходимите специалисти вече е изпуснато, твърди специалистът по ядрена енергетика.

И тримата преподаватели са категорични, че основният проблем пред редките специалности е финансовият - обучението е скъпо, а заплатите на лекторите са ниски. "Единственото нещо, което може да мотивира един преподавател е любовта към науката и към студентите. Всеки преподавател трябва много да обича студентите си и да е готов да се лиши от част от себе си, но такива хора има много малко", видимо развълнувана споделя доц. Янева. Колегата й доц. Цанков добавя, че сумата, която държавата плаща за издръжката на един студент не дава възможност за обновяване на лошата материална база. Колегата им от НБУ доц. Леков пък определя отношението на държавата към редките програми като високомерно. Въпреки това "бутиковите" специалности се радват на успех и очевидно правят университетите, които ги предлагат, по-специални от останалите.