|
| *** |
Соломон Паси: ...Аз очаквам, че и през тази седмица наистина ще има сериозна еволюция в тази позиция, защото едно са партийните декларации, а съвсем друго е позицията на едно правителство. Все пак в това правителство има три коалиционни партньора и, надявам се, че еволюцията, която ще видим тази седмица, ще докара една европейска позиция, макар и с известно закъснение... В момента, в който се колебаем... Колебаещата се позиция има един основен дефект - че тя обира негативите и от едната позиция, и от другата позиция. Най-често неясната позиция, която се стреми да хипербалансира нещата, обира негативите и от едната крайност, и от другата крайност, без да успява да събере нито един позитив.
НБ: Българският народ го е казал - (един) и сто тояги изял накрая, и сто торби със сол изял. И двете неща.
СП: Това, което вие цитирате в момента, г-н Бареков, е един от основните принципи на преговорите с ЕС и на воденето на преговори с международни организации!
НБ: Все се туткахме, докато накрая всичко си признахме.
СП: Дали да... ще ближеш солта, ще ти ударят тоягите и накрая ще си платиш жълтиците, или ще извадиш най-напред жълтиците и няма да се налага нито да ближеш сол, нито да ти удрят тояги. Косово е една реалност. Бих казал, че Косово е една реалност, така както вие сте една реалност. Аз не мога да кажа - няма да гледам Бареков сутринта, защото искам... не го признавам. Половин България го гледа...
НБ: Ама той съществува!
СП: Ама той съществува, половин България го гледа, не мога аз да кажа...
НБ: Ама аз за разлика от Косово съм си признат от всички, г-н Паси, докато Косово има проблеми с признаването, разбирате ли?