За някои бизнесмени се говори, че са натрупали милиони, пестейки от закуски. Случаят с К. не е такъв. Напротив, г-н К., крупен инвеститор в родната икономиката, не пести от сутрешното хранене, а набляга на него.
Ето го сега, заел мястото си на дълга маса, с бяла салфетка около врата, крупният К. очаква своята бизнес закуска.
- Добро утро, скъпи! - усмихва се неговата секретарка, която освен делова е и леглова партньорка. - Какво да ти предложа?
- Ох, не знам! - пъшка К. и се гали по коремния овал. - Много лошо спах! Снощи на вечеря глътнах две комисиони от оная сделка с газа и цяла нощ имах газове! Дай нещо по-леко!
Секретарката кима с руса главица.
- Приготвила съм ти банички от акциите на "Булгартабак"...
Кулинарното предложение предизвиква кисела физиономия.
- Мани го! От "Булгартабака" нищо не остана! Други го опоскаха, аз сега да дъвча трохите...
- Имам и едно много вкусно парче от магистрала "Тракия" - казва секретарката с изкусителен тон, усвоен от Ути и Иван Звездев. - Приготвено по португалска рецепта...
- Португалската кухня не я обичам! - муси се бизнесменът К. - Порциите са малки. Лапнеш нещо, глътнеш нищо! Ставаш си от масата гладен... Знаеш, че обичам руските порции... Порции за богатири!
Секретарката е подготвена и за такъв вариант:
- Да ти сервирам торта "Южен поток"?... Приготвила съм ти черешката на тортата.
Вместо адмирации въпросната черешка предизвиква гняв:
- Ей ти! - вика бизнесменът К. - Абе ти не видя ли какво ядох снощи! Същото... Аз какво? Все газ, газ - сутрин, обед, вечер! Ще ми стане байгън!...
- Извинявай, мили! - прегръща го блондинката и му оправя кърпата на врата. - Да направя палачинки?
- Може - укротява гнева си К. - Ама с някакъв пълнеж от енергетиката...
- И омлет ще ти сервирам! - допълва секретарката. - От "Втора източна леснопреносима банка"...
- А така! - светва погледът на крупния инвеститор. - Изпържи я, тя е мазничка банка! Да каже цър-пър в тигана! Ех, аз колко банки съм изпържил! Цър-пър! Цър-пър!
И споменът за тлъсти финансови блюда предизвиква обилното му слюноотделяне.
- А какво ще пиеш, скъпи? Чай, кафе?
- Не, благодаря. Само малко нефт... Не много! Наточи засега един танкер. Пък като прекараме нефтопровода, ще сервираш и по два танкера на закуска...
- А с колко захар?
- Как колко? Абе ти забрави ли с колко захар си пия нефта? С един тир...
Блондинката този път отвръща съобразително като брюнетка:
- Да, но оня ден, като ни спряха тира на митницата, ти си пи нефта със захарин и каза, че не е лошо!...
Случаят със захарина активира нервна реакция:
- Я не ми напомняй за разни митници, че както съм огладнял, ще ги глътна заедно с митничарите! И с министъра на финансите за гарнитура! На една хапка! Айде, носи омлета, че прегладнях!
Скоро секретарката, която е не само делова, но и леглова партньорка, поднася таблата с леката бизнес закуска. После се оттегля встрани, за да наблюдава апетита на шефа си - с любов и всеотдайност. Но и с известно безпокойство...
Защото не е лесно да си секретарка на крупен инвеститор, тъкмо сервираш бизнес закуската и трябва да готвиш обяда. А бизнес обедите понякога продължават толкова дълго, че се сливат с вечерята.
