|
26 Февруари 2008 15:51
Драги К9 явно не си пътувал като представител на утвърдена фирма, държавен служител или учен, та затова си избегнал редовното тарашене. Не говоря за багажа от куфарите ти, който задължително бива отварян на американското летище, от което излиташ за Европа и много щателно проверяван. Става въпрос за ръчния багаж, който поставяш в „гардероб” над главата си по време на полета. Ще го изпиташ на гърба си, ако например направиш научни открития, които американците нямат и никога няма да имат, защото обществото им е неграмотно. Цялата документация ще ти бъде открадната още преди да стъпиш зад океана. Разбирам, че не си чувал и за еврейските концлагери в САЩ.
В Америка се създадоха десетките национални мрежи от еврейски концлагери под ръководството на Агенцията за Национална Сигурност, ФБР и ЦРУ. Хиляди рускоезични евреи от Бруклин се разселиха из страната и бяха назначени за робовладелци и ръководители на концлагери. Там се изпращат новите емигранти от вражеските страни - източна Европа и бившия Съветски съюз, - за да вършат най-черната работа - по 80-100 часа на седмица без почивка, без осигуровки, при тотален тормоз, срещу една четвърт от средната заплата на американския работник. Лагерниците живеят при невъзможни битови условия, но не могат да бягат, тъй като Америка нарочно не им дава документи за пребиваване и право на работа. В концлагерите правителството държи милиони чужденци под най-строг контрол и ги изстисква максимално. Американската икономика поддържа и дори финансира тази инициатива на спецслужбите , тъй като не е конкурентна на международните пазари, а се нуждае от евтина работна ръка, за да оцелее. Според списание TIME средната заплата на американски работник е 35 долара на час. Работодателите не могат да я намалят, тъй като се изправят пред заплахата от национални стачки, какъвто беше наскоро случая с фирмата за производство на авточасти Делфай (Delphi), където средната заплата на работниците е 27 долара на час. Собствениците на концлагерите задържат 30%-50% от заплатата на белите роби, на които подхвърлят 5 – 7 долара от почасовата им заработка, за да могат допълнително да събират средства за транспортирането и преживяването им. Лагерниците са поставени в пълна изолация, нямат право , а и възможност да напускат концлагерите. Съществуващата практика по нищо не се различава от тази в затворите – ведомствен транспорт закарва и връща затворниците от работа. С тази разлика, че емигрантите от източна Европа и бившия Съветски съюз с нищо не са се провинили и нямат присъди, а излежават наказания. Как ги наказват, без да са осъдени? Кат това е възможно в правова държава? Полицейският режим на расистка Америка обаче няма нищо общо с нормите на цивилизованата правова държава. Къде в света милиони невинни хора биват затворени в лагери и излежават наказания ? Никъде, само в Америка, страната на безправието и тиранията. Официалната статистика говори за единайсет милиона незаконни емигранти в САЩ. Това е една трета от работната сила на САЩ. Америка не ги легализира. Те нямат документи, за да започнат работа и по същата причина не могат да наемат и купуват жилища. Могат да живеят и работят в концлагерите. Там, под строгия контрол на спецслужбите биват натикани и заробвани. Същата е и съдбата на спечелилите „Зелена Карта”. Подбират се такива кандидати за емигранти, които нямат роднини в САЩ и не могат да разчитат на помощта им за работа и жилище. В САЩ черноработниците нямаш право да разгласяват тормоза на работодателите и лошите условия на работа. Ако се опитат да го направят биват обвинявани в НАРУШЕНИЕ НА ПОВЕРИТЕЛНОСТТА НА РАБОТОДАТЕЛЯ. – 50 U.S.C. §§ 1806, 1825.
В цялата страна концлагерите са разделени на две части – с по-строг режим и с по-свободен режим. Обикновено това са два лагера, които се намират на разстояние един от друг. Лагерът със строг режим се разполага в пусто и отдалечено място, а този с по-свободния е в близост до или е в населено място. При първия се правят постоянни обиски, телефонните разговори се подслушват, а което е най-интересно – сред лагеристите има и доносници, на които е поставена задача да донасят за останалите, за да се упражнява превантивен контрол и се налагат глоби. На доносниците се отплащат, като ги устройват на по-лека работа. Те се ползват и от привилегии – разрешава им се да пазаруват самостоятелно. Възнаграждават ги за заслугите им след като се компрометират. Прехвърлят ги в лагера с по-свободен режим. А местата им се заемат от нови доносници.
Обикновено лагерниците работят във различни компании, но не получават заплата от тях. Белите роби са собственост на еврейските концлагери и нито една фирма няма право да ги наема. Това е клауза от договора между концлагерите и компаниите. Заплатата им се плаща на концлагера, тъй като с него е сключен трудовият договор, а не с лагерниците. Собствениците на лагера не бързат да се разплащат, задържат парите, присвояват част от тях. Така държат в подчинение черноработниците. При по-големи глоби лагерниците не получават нищо и въпреки, че работят, гладуват. Те не могат да избягат, никой не ги наема, тъй като се знае, че са собственост на концлагера. Това е стара, изпитана практика в робовладелското общество на САЩ, наложила се от векове като ефективна мярка срещу осуетяване бягството на черните роби и опитите им да се освободят.
Лагерници се набират както чрез обяви в източно-европейските страни, така и чрез „туристически агенции”, които пряко насочват натам нищо неподозиращите жертви. В индустрията на американските концлагери са впрегнати огромен брой агенции по трудоустройство в самите Щати. Основна роля играят рускоезичните еврейски агенции от Ню Йорк, тъй като основните емигрантски потоци влизат в Америка през този град. Всяка агенция ползва свой псевдоним, с който е известна в цялата страна. Служителите крият имената си зад псевдонима, тъй като се занимават с незаконна, криминална дейност и не излагат собствените си имена.Така например под псевдонима „Семьон” се крие еврейската агенция на 2683 Еast 19 Street (&U Ave.) в Бруклин , Ню Йорк , с телефон 001-718-368-1029. За да бъде примамен в съответния концлагер неориентираният европеец заплаща сумата от 350 долара и евреите го изпращат там. С набиране, подбор и разпределяне на концлагеристи из страната се занимават: Brighton Employment Agency , 291 Brighton Beach Аve. Brooklyn; Atlantik-Vostok , 306 Brighton Beach, Brooklyn, tel. 001-917-627-3339; Labor Ready, 255 Skillman Ave, Brooklyn, phone: 001-718-389-3013; New York Staffing, 426 Clermont Ave, Brooklyn, phone:001-718-399-1000; Lvov, 1425 Kings Highway, Brooklyn; phone:001-718-376-2223 и много други.
Концлагерите са закрити за външни лица. Външните хора нямат достъп до тях и жертвите им. Ако правозащитници или журналисти се опитат да ги посетят и опишат условията на живот и труд в тях, няма да могат да го направят. Те никъде не са отбелязани. Всеки изобретателен журналист обаче може да попадне в който и да е от съвременните еврейски лагери в САЩ, но не като репортер или фотограф, а като концлагерист, достатъчно е да се свърже с рускоезична еврейска „агенция за работа” и да заплати исканата сума.
Лагерите нямат адреси, „те не съществуват”. Техните адреси са пощенски кутии. Еврейският концлагер с благозвучното име „Изи стафин” („Easy Staffing”) например в град Чарлстън, щат Южна Каролина е на адрес Mountain Pleasant, S.C. P.O.Box 873, zip 29465 . Концлагеристите в него са граждани от източна Европа и републиките на бившия Съветски съюз. Знаейки, че лагерите нямат адреси, американският президент отрече съществуването им. Нещо повече – в годишната си реч „За състоянието на съюза” през януари 2006, президентът на САЩ отбеляза, че „Америка е освободила Европа от немските концлагери през Втората световна война”. Представители на Конгреса дори контра-атакуваха с обвинения, че в Китай има концентрационни лагери. Повод за тези внушения бяха ограниченията върху сайта на Гугъл на китайски. Рано или късно правителството ще признае съществуването им, така както ЦРУ си призна за тайните затвори на ЦРУ в Европа пет месеца след първата публикация. Правителството на САЩ предложи законопроект за легализиране на незаконните емигранти. Законът обаче не закрива концлагерите, тъй като това не е в интерес на американската икономика, която ползва евтината им работна ръка. Според закона САЩ отказват да легализират емигрантите, които „живеят” в Америка до пет години. Те ще продължат да работят в лагерите.
Големият интерес на икономиката от евтина работна ръка доведе до разрастване на концлагерите в Америка. За да откликне на търсенето расисткият режим разработи различни форми и „програми” за попълването им. Такава програма е „Уорк енд травъл” – примамка за не-емигранти, студенти, бъдещи елити. Тя работи по следния начин: Концлагерите финансират приемна структура, която набира студенти от съответните страни, като създава свои филиали в тях или организира сателитни фирми за набиране на кандидати. Важна роля за функционирането на системата играе Държавният Департамент на САЩ, доказателство, че за лагерите се грижи правителството и управлението им е част от официалната му политика. Той „лицензира” фирмите, които набират лагерници, като ги упълномощава да издават документ DS 20-19, удостоверяващ, че пристигането в САЩ на новите концлагеристи официално „се спонсорира”. Една такава фирма е „Кълчаръл Хоумстей Интернейшънъл” (Cultural Homestay International). Тя набира и разпределя студентите в различните лагери. В България работи с няколко български посредника. За да изпрати един студент в лагер фирмата предварително му взима 1717 долара (чрез IBS), 1855 (чрез Orange, ул.”Фр.Нансен” 41) или 1775 ( чрез SW Bulgaria, ул.”Леге” 10) . 600 долара и 25 лв. такса задържа за себе си, останалата сума присвояват българския посредник и американското посолство. Посредници като IBC, SW Bulgaria, Orange и др., са измислили как да заобикалят американските си «партньори» като задържат за себе си минимум 674 долара на лагерист. Студентът е длъжен да внесе и сума от 100 долара в Юниънбанк по сметка на консулската служба на САЩ. Длъжен е да заплати и 35 долара за „SEVIS” такса , чрез която студентът се регистрира в полицейската система на САЩ чрез Student Exchange Information System и става обект на преследванията, съгласно изискванията на Патриотичния закон. Посолствата на САЩ отказват достъп до Америка на „потенциални емигранти”, но с голяма лекота издават визи по ”програмите”, които гарантирано пълнят концлагерите. Отказват визи на младежи над 28 години, тъй като практиката на САЩ е да внася „млади” роби, които са в най-работоспособната и творческа възраст. Само за миналата година визовата служба на САЩ в България набързо е отпечатала над девет хиляди визи за студенти (J-1). Участниците в престъплението са сложили в джоба си между 30 453 000 и 32 695 000 долара преди още студентите да попаднат в концлагерите. Приходите всяка година растат. Българските студенти бързо разбират, че са отишли във военизирана страна, с репресивни закони, в състояние на война.
„Потенциалните емигранти” не са желани в Америка, защото не попадат в концлагерите. Особено опасни са хората с образование и квалификация, които се изплъзват от робовладелската принуда и започват свой бизнес. Те заемат ниши, изконно принадлежащи на местните робовладелци, а това е достатъчно основание расистката държава да ги преследва. И тя го прави.
Много от българските студенти желаят да продължат следването си в САЩ, подлъгани от пропагандата, че образованието там било по-добро. Не могат да го направят, защото нямат пари за такса, а докато ги заработят, визите им J-1 изтичат и те губят право на кандидатстване. В концлагерите не могат да получат необходимите им средства преди да изтече редовността на визата им, тъй като заплащането е мизерно. Америка прави всичко възможно да съсипе съдбите на тези студенти. На нея й трябват черноработници, а не образовани хора, които да конкурират местната олигархия. САЩ разрушават бъдещето на младия български елит, като го принуждават да живее на ръба на закона, без документи за пребиваване и без право за работа.
Патриотичният закон нанася тежки поражения върху правата на колежите и университетите. Поправките от закона, отнасящи се до доставчиците на интернет, телефонните оператори и кабелните фирми се отнасят и до институциите на висшето образование. Те отдавна са обект на подслушване и заявки за информация съгласно досега съществуващите закони. Професионалните училища и езиковите школи са опасни. Говоренето на чужди езици е вредно, защото ерозира изолацията на американското общество. Придобиването на професия е опасно, тъй като прави хората икономически независими и те се измъкват от контрола на робовладелската икономика. Съгласно раздел 416 (С) (3) на Патриотичния закон „Програма за наблюдение на чуждестранните студенти” ( Foreign Student Мonitoring Program) главният прокурор, след консултация с министъра на образованието и държавния секретар, одобрява професионалните училища и езиковите школи, съгласно подпараграфи (F) (J) или (М) на раздел 101 (а)(15) от Закона за Имиграцията и Националността ( Immigration and Nationality Act). Патриотичният закон засяга ФЕПРА - Family Educational Rights and Privacy Act. Параграфи 507 и 508 от Закона за образователните права и частен живот на семейството – (FEPRA) – изискват да се разреши на Министъра на правосъдието (Attorney General) или на назначен от него, да се разкриват поверителните изисквания от данните на учениците във връзка с разследвания или преследване на терористични престъпници.
На какво се дължи мракобесието в САЩ. Какво е обяснението за съществуването му? Политическите идеи в света се развиват изключително динамично, докато Америка все още експлоатира идеите на основоположниците на САЩ - Фоундър Фадърс - за демокрацията от преди двеста години. Това са идеи за „демокрацията” от времето на робство, когато една трета от населението на 12-те щата на САЩ са роби. Нито Томас Джеферсън в двата си президентски мандата, нито американските „демократи” след него отменят робството. И макар робството официално да е забранно след гражданската война 1861-1864, то продължава да съществува в класическата си форма в южните щати до 30-те години на 20 век, както твърди канадския икономист Кенет Голдбрайт. Нищо не се е променило в икономиката на САЩ през целия този период, за да очакваме развитие и на политическите парадигми. Външната политика на Америка е същата от времето на президента Т.Джеферсън, който налага икономическото ембарго, изпраща флот в Средиземно море и т.н. Идеологията на робовладелското общество от преди два века е развита в поредица от съвременни закони, чиято цел е репресия и контрол върху робите на днешна Америка. В съвременна Америка робовладелците вече не поемат разходите за издръжката на робите си, както правеха в епохата на класическото робство. Робите сами се грижат за жилището, храната и транспорта си. Това в Америка наричат „свобода”. Този избор обаче е много ограничен, тъй като зависи от предлаганата работа и от средствата, които робовладелците заплащат за труда им. Средствата задължително са ограничени, за да не стигат. В съвременната робовладелска икономика робите се държат в подчинение чрез финансовата несвобода. Разходите задължително превишават приходите, поддържат се високи цени на живота, за да се живее на кредит. Кредитният капан е най-модерното средство за заробване. Чрез него робовладелците налагат икономическата си принуда. Населението на САЩ плаща, за да живее. Контролът върху робите се осъществява чрез вкарването им в йерархични производствени и търговски структури. Чрез тези структури надзорът над тях се упражнява от две класи: корпоративната бюрокрация и класата на надзирателите - т.н. супервайзъри. Личният и малкият семеен бизнес се преследват, докато не фалират, малките търговски фирми „биват дублирани”, дейността им се изземва, разрушават се и се компрометират търговските им връзки. Данък наследство (estate tax) е 55%, той ликвидира всяка приемственост в семейния бизнес.Американската мафиотска държава е основната репресивна машина, която се използува за запазване статуквото на робовладелската икономика. Нейната полицейска система активно се прилага за смазване на робското недоволство. Финансира се чрез данъците на робите, които живеят на кредит. Мимикрията на материалното изобилие на Америка не може да скрие една потресаваща истина – американското общество е примитивно, с доминиращи племенни отношения. За българите, които идват от цивилизацията, примитивното общество би било благодатно място за развитие, но не е така. Примитивното общество има своя икономическа система и това е робовладелската икономика. То не може да се цивилизова, тъй като робовладелските икономически отношения спират развитието му. Те са анти-цивилизационни. Българите в САЩ биват превърнати в роби, каквито са 97% от населението.
Американската мечта на всеки чужденец, прекрачил в САЩ е да бъде икономически независим, да се замогне. В робовладелска икономика като американската това е мечтата да се стане робовладелец. Такава е и мечтата на българите, прекосили Атлантика. Икономическите им инициативи обаче бързо биват осуетени от репресивната система, която насилствено ги държи в робско положение. Тази система се ръководи от няколко министерства едновременно. САЩ са единствената държава в света, която има две вътрешни министерства – МВР и МСО – Министерство за сигурността на отечеството (Homeland Security). Към тях се прибавят Министерството на отбраната, Министерството на търговията и Министерството по проблемите на ветераните – Department of Veterans Affairs. Последното се грижи за обслужващия персонал на тази система. Ветераните в страната са 25 милиона - огромна паразитна класа. За поддръжката на здравето й министерството притежава 875 клиники и 154 болници. Военната машина за терор струва на американските данъкоплатци една трета от данъчните вноски на всеки американец. САЩ поддържат две огромни паразитни класи – класата на корпоративната бюрокрация и класата на надзирателите. Тяхното съществуване е предопределено от типа на американската икономическа система – робовладелската икономика. Двете класи осигуряват производителността на тази икономика, която без тях би била неефективна. Корпоративната бюрокрация е най-алчната, некомпетентна и некадърна паразитна класа на Америка. Благодарение на нея американската икономика е в упадък. Производството намалява, вносът расте, търговският дефицит постоянно се увеличава. Американците произвеждат два млрд. долара на ден по-малко, отколкото изяждат. Капиталите излизат от страната, за да плащат вноса на стоки, населението прогресивно обеднява. Фалират дори веригите за продажба на високо-технологично американско производство, поради неконкурентостта му дори в САЩ. Radio Shock, например, закриха 700 магазина, след като продажбите им паднаха с 63%. Корпоративната бюрокрация паразитира върху грабежа на ресурси от чужбина. В България тя източва и съсипва компаниите. Христоматиен пример е най-проспериращата американска компания у нас – БТК, която е провъзгласена за най-успешната американска компания в България.В корпоративната история на България няма по-скандално доказателство за некадърност и алчност.
Класата на надзирателите, т.н супервайзъри, са същите надзиратели, които в продължение на хилядолетия са използвали камшик и тояги, с които са карали робите да работят. Днес разлика почти няма, макар, че камшикът е заменен от система за управление на работната сила, наречена мениджмънт на човешките ресурси. САЩ харчат огромни средства за финансиране на репресивната си система. Наскоро финансовият министър Джон Сноу призна, че Америка е във фалит и посяга към пенсионните фондове. Мас-медиите разясняваха на потъналите в дългове американци как да използуват пенсионните си спестявания, за да посрещат ежедневните си нужди. Америка се финансира от държави и централни банки, които купуват държавните й ценни книжа. Основните донори на САЩ са Китай, Япония и Великобритания.
|
26 Февруари 2008
Няма да я бъде тази обединена Авропа повече от десетина години.
ЕС призова Чехия да не подписва със САЩ споразумение за безвизов режим 
