Връща се Симето от симпозиум в Базел, ама тъй - през Двореца на дожите, през музея "Виктория и Албърт", през не знам си още какво и ние, направо ще пукнем от завист, веднага:

- Успя, значи, да си свериш "Пальот"-а с Биг Бен?

- Сверих го аз трънки-глогинки! Експроприираха го по 213-а.

- Искаш да кажеш, че и там авенютата за по-лесно ги номерират?

- Какви авенюта, идиотино! За автобусна линия 213-а говоря.

И разправя за двама голфмени, маскирани като контрольори (тук бе, в България!) - свалили го, значи, на "Плиска", че картата му, дордето оправял науката в странство, получила давност, та хем си платил като поп, хем се прибрал като гипс (в буквалния и в преносния смисъл) и когато жената подпитала: "В колко ми се прибираш, Симеоне?", Симето - зяп - от "Пальот"-а ни помен.

Смигам с око, ниц де, разправяй ги тия на баба ми и се правя на баба ми беше мъжка - и мен са ме смъквали на "Плиска", само че не да ме оголфят и огалфонят със стикове, а да разберат вярно ли по майчина линия ми е връзката със Столичната компания за градски транспорт (СКГТ), както съм се изпуснал бил в буса...

Пък на близък посланик в африканска държавица оня ден му прекратиха мандата (искариоти му изкарали досието), та черпи човекът с Блек лейбъл и дудне:

- Бива диващина, френд, бива нищета и разруха, ама чак такъв мизерабъл! Калахари от гета и боклуци, не плъхове, а мангусти, не глутници, а бесни хиени, Ниагари питейна вода по целия кепитъл, Бабилон от просяци в ситито, обири, килъри, а прочутите, кажи ги де, прочутите ранча със знатните каубойки, айм сори - като след Апокалипсис...

- Африка, батко, кво искаш.

- Каква Африка, бе! За тук ти говоря! В Африка, стюпид, просперитет има, порядък!

- Ама пък простотия до шия, а? - вметвам с нашенска любознателност. - Докато ние, не знам дали знаеш, сме втори в света по интелектуално такова...

- Фак ю!

(Оп-пааа, беше човечецът дипломат - свърши!)

- Да ви пикая - вика - на интелекта, - сврели сте си го в пясъка, та да лъсне как не му е по джоба на същия тоз интелект една тоалетна хартия "Белана"...

Хич повече не ща да разпитвам като бунак завръщащите се от странство. Айде моля ви се! Ти ги питаш за Уфици - те ти врънкат като развалени агенти. Тук ще си пукна аз, свидна родино. Твой-та ху-бост, твой-та прелест, ах, те...

- Щото не познаваш Гьоте, идиотино! - прекъсва ме Симо, гаче ли Гьоте е СКГТ (абе, ще му отворят и на Симо един ден досието!). - Великият Гьоте разкрива пред Акерман ли, пред Некерман ли, няма значение, че Родината за него е кръгът от чудесни люде, с които те свързват добри отношения и към които непрекъснато и с удоволствие се завръщаш...

- Демагогии, Симе! Що не питаш бае си Гьоте къде да се връщам аз, идиотинът, след като целият тоя кръг чудесни люде като с въгарец в задника се попиля по чужбина?