|
| Авторът! Авторът! |
Интересно събитие, като се има предвид, че Весел, дългогодишен бегач на къси литературни разстояния, за първи път се пуска на пистата на продължителните жанрове. И е успял да открие мащабна панорама, като същевременно е клинично прецизен към детайла (дяволът е в най-малкия пиксел!).
Главен герой в произведението, както подсказва и заглавието, е един почти незначителен пиксел, който работи най-долу вдясно на компютърния екран, след работа ходи да обърне по някоя водка в бар RGB (където всичко е в червено, зелено и синьо), обича евъргрийни като All You Need is RAM на The Basics...
Пиксел по пиксел авторът рисува едно общество, хем въображаемо, хем подозрително, приличащо на нашето - измъчвано от изтощителна бюрокрация, гротескна политкоректност, полицейщина (службите за сигурност в романа носят звучни имена като AntiVirus Realtime Auto-Protect System). Въпреки че засяга и съвсем сериозни теми, гарантираме, че романът няма да ви скъса сърцето. Трудно е да заплачеш например, научавайки за жанра психоаналитичен джаз и песента Last Night Sigmund Freud Save my Life.
Макар вероятно да осъзнава неоспоримите качества на романа си, трябва да кажем, че авторът никак не се надул, тъкмо напротив. Когато рецензентът на "После" му се обади с извинение, че първо ще си дочете братя Грим, после неговата книжка, Весел скромно отстъпи: "Братоците винаги са с предимство".
Първото, което бие на очи в това книжно тяло, е, че корицата е чисто бяла - по този въпрос снехме от автора следните показания:
С мъка на сърцето се наложи да напиша в долния десен ъгъл името си и заглавието, насила го направих и с много дребни букви.
Корицата на романа направих напълно бяла, за да се отличава в пъстрото море на книжните сергии. Ловък търговски ход. Реклама, която е майка на търговията.
Всъщност нещата са много по-дълбоки. Бялата корица е символ на живота - живота на едно общество, което съм описал в романа, и живота на героите, които съм описал в романа. Както и да ти се иска да изглежда обществото, в което живееш, колкото и чисто да го виждаш ти, то се променя от всеки, който живее в него. Същото е и с човека - ражда се като бял лист и ден след ден някой пише отгоре му.
Сега вече мога да ви кажа защо корицата е такава. Отначало романът е чисто бял (fabula rasa - бел. на "После"), само с мъничко заглавие в долния десен ъгъл, то е нещо като родилно петно. След това различни хора започват да четат книгата или просто да я премятат из ръцете си и корицата вече не е така бяла, позацапва се. Личат отпечатъци от пръсти, някои потни, други мазни, трети откровено мръсни. Някой е ял филия с лютеница близо до книгата.
Едното ъгълче на корицата е пречупено. На удобното бяло поле са записани телефонен номер и име - на приятел, на любовница, на човек за затриване, на наш човек? Дете е нарисувало с флумастер коте и за да се знае какво е нарисувало, е написало едро "КОТЕ". Някой е драскал разсеяно, докато е говорел по телефона. Личи кръгла вдлъбнатина от крак на маса, която се е клатела и романът е бил с подходяща дебелина. Има и още следи и всички те ни говорят, че книгата не е просто съшити заедно листа изписана хартия, а мултимедиен интерактивен продукт, който се променя от своите потребители.
И накрая - защо направих корицата чисто бяла - защото така романът ми прилича на чист сняг, какъвто все по-рядко виждам.
ПП. За да ви развалим удоволствието от четенето, ще издадем убиеца - романът е убиец!
