Алхимикът седеше зад бюро в просторен кабинет. Зад гърба му висеше звездното знаме на Европейския съюз. Пред него бяха наредени колби и стъкленици, епруветки с тайнствена течност и купички с неразгадаемо съдържание. Светликът на спиртна лампа се отразяваше в очилата на Алхимика-магьосник.

Той не беше обикновен магьосник, а министър. Министерският му ресор го задължаваше да се занимава със строителство на пътища и магистрали, на подлези и надлези. Но тия прозаични занимания не го обсебваха изцяло. Телом присъстваше на високия си пост, а духом витаеше в дивния свят на чудесата. Там търсещият му дух търсеше философския камък.

Момчето го наблюдаваше с интерес. То беше младо момче и за пръв път се бе изкачило до горните етажи на властта. Тук то се надяваше да попие мъдрост и управленски опит.

- Ще ти покажа един от най-простите закони в света - каза Алхимикът. - Когато големите съкровища са пред нас, ние никога не ги забелязваме.

Той разклати колба с червеникава течност и добави:

- Ще те науча не да търсиш съкровище, а сам да си го произведеш!

Алхимикът взе няколко камъчета и ги потърка в дланите си. После ги стисна в шепи и произнесе езотерично заклинание. Когато отвори шепите си, там стояха същите камъчета.

- Чакъл! - рече магьосникът и сложи дребния чакъл в едно хаванче.

Момчето помисли, че сега ще го счука. По подобен начин майка му чукаше чесън, преди да го смеси с печен патладжан.

Но Алхимикът не правеше кьопоолу, а философски камък. Той бръкна в книжна кесия и извади шепа вещество с неизвестно съдържание. Приличаше на пясък.

- Пясък! - изрече той и погледна над очилата си.

Пясъкът отиде в хаванчето при чакъла, към която смес бяха добавени няколко супени лъжици черна смола.

- Асфалт! - каза Алхимикът и посочи смолата.

Момчето кимна с разбиране. То беше схватливо момче и не се нуждаеше от много обяснения.

Магьосникът се обърна назад към знамето на Евросъюза. Той скръсти молитвено ръце и произнесе кратко:

- Транш!

После сипа получената смес в тенджерка, а тенджерката постави върху пламъка на спиртната лампа.

- Абракадабра! - излезе от устата му.

А от тенджерката излезе кълбо бял дим, сякаш футболни фенове палнеха димка. Момчето се закашля, очите му се насълзиха, но то издържа. След минута пушекът се разнесе.

- Злато! - рече Алхимикът и извади от тенджерката блестящ къс метал.

- Невероятно! - възкликна момчето, като докосна метала. - Така можем да оправим икономиката на родината!

- Чак на родината няма да можем - усмихна се Алхимикът. - Но собствената си икономика ще оправим!

Момчето кимна. То беше наше момче, схватливо момче и бързо усвояваше знания и средства. Веднага схвана за какво става дума.

По-късно, когато оглави дирекцията за пътна инфраструктура, Момчето разказа приказката за философския камък и на двамата си братя.

А те от своя страна се явиха на търг за държавни поръчки, без да има какъвто и да е конфликт на интереси.