Мониторите в центровете за видеонаблюдение са в непрекъснат режим на работа, а записите се съхраняват за срок от шест месеца до една година. |
Независимо дали са на улицата или в офиса, дали карат автомобил, мотор, колело или се придвижват пеша, всяко тяхно движение се регистрира от стотици камери. Много от тях могат да бъдат видени с просто око, но има и такива, замаскирани на възлови места във важни административни сгради или офиси. Тяхното предназначение е да следят трафика и да предотвратяват рискови ситуации, включително и заплахи от терористични актове. Много често кадрите, направени с дадена цел от едно записващо устройство, биват използвани за друго, включително и за разкриването на убийства, въоръжени грабежи или търговия с наркотици. Във втория по-големина италиански град Милано например през последните два месеца полицията е поискала достъп до видеокадри на контролните камери в общината 128 пъти. Кметството на града е инвестирало 140 милиона евро за 900 видеокамери, а местните експерти по сигурността определят Милано като най-контролираният от очите на камерите в Европа след Лондон, отбелязва авторът на статията Джани Сантучи.
По данни от Асоциацията на производителите на контролни видеосистеми (АПКВС) в момента на Апенините действат 1.3 милиона видеокамери, или по една за всеки 45 жители на Ботуша. Само през 2006 г. административните и общинските сгради, банките и големите фирми в Италия са отделили над 440 милиона евро за купуване на системи за видеоконтрол. Това е със 17.7 на сто повече от предишната година, отбелязват специалисти от АПКВС.
"Скоро всеки квадратен метър от нашите градове ще бъде под тоталния контрол на камерите. Статистиката е повече от тревожна, защото така грубо се нарушава правото на лична неприкосновеност", отбелязва с безпокойство Франческо Пицети от Службата за закрила на частния живот на гражданите в Италия.
Забрана
Федералният Конституционен съд на Германия в Карлсруе забрани сканирането чрез стационарни и мобилни средства за видеонаблюдение на регистрационните номера на моторните превозни средства (МПС) и постанови, че това е противоправен акт, съобщава "Дойче веле". Тази практика досега бе широко прилагана по всички автомагистрали и провинциални пътища във федералната република. Сканираните номера директно бяха изпращани в централната база данни на полицията, за да могат служителите на реда да контролират обявени за издирване МПС. Съдът обаче отчете, че тези действия сериозно нарушават правата и личната неприкосновеност на гражданите.