12 Март 2008 03:11
Механизммите на ликвидиране на политическата кариера на губернатора на щата Ню Йорк е симптоматична за политическата практика в България. Елиът Спитцър беше осем години главен прокурор (т.е. министър на правосъдието) на щата Ню Йорк и си създаде много врагове, най-вече с разследванията си на измамите на Уолстрийт – започна с разследване на хедж фондовете и завърши със застрахователните компании. Американската държава държи послушни политиците си като за всеки от тях трупа огромни видео и аудио компромати. Компроматните досиета се готвят с десетилетия. В този смисъл предупрежденията към бъдещият български елит, отишъл „на бригада в САЩ” не са случайни. Службите си умират от удоволствие, когато успеят да пробутат някоя проститутка на политик, да го заснемат и да оповестят компромата си. Политиците, които отдалеко намирисват тези set ups и не се поддават на оперативните разработки биват обявявана за обратни. Пак ги компрометират, без доказателства разбира се – този път защото били обратни. Повечето американски политици изобщо не могат да докажат, че не са поради това че или са задръстени или са набожни и целомъдрени. В случая с губернатора на Ню Йорк Спитцър беше използуван „Ню Йорк Таймс”, чрез който, както и чрез „Вашингтон Поуст” се изпълняват държавните компроматни поръчки. В САЩ тази практика е отработвана от 200 години и не се отнася само за тези избори. Традиция е NSA и FBI да вадят компромати. За всеки срещу всеки, не само срещу обкръжението на Клинтън, както е в случая. За основен кандидат на демократите беше считан сенаторът Джон Едуърдс. Млад, жизнен, усмихнат, симпатяга..важни характерстики за кандидат-президент. Организираха му огромна медийна кампания, че е „мека китка”. Това ликвидира политическата му кариера. Човекът се видя в чудо, изобщо не знаеше как да реагира. Започна стремително да губи популярност, макар да беше впрегнал в опроверженията си жена си и децата си. Разработката на службите завърши с оттеглянето на Едуърдс от надпреварата. Агенцията за Национална Сигурност, Федералното Бюро за Разследване, Централното Разузнавателно Управление на САЩ и Пентагонът събират огромен масив от информация и трупат внушителни компроматни досиета за милионите прогресивни американци, които не са съгласни с тиранията на расисткия режим на Буш. Нито една медия дори не протестира срещу тоталния видео-надзор по работните места. Записват се личните телефонни разговори, факсовете и електронната поща, банковите сметки и трансакциите от кредитните карти, следят се книгите, които се купуват и четат в библиотеката. По всички засечени контакти на жертвите агенциите на терора разпращат фабрикувани компромати и доноси. Милиони американци са охулвани и унизявани, а деловите им връзки са изземвани и бизнесът им разрушаван. Масово се преследва интелигенцията. Следи се какво чете в библиотеките и какви книги купува от книжарниците. Службите звънят на съседите, като им заповядваха да ги следят и докладват за тях. Специални задачи получаваше обкръжението от колеги, приятели и приятели на приятелите им, които информираха срещу определена сума. Специалистите наричат тези действия „информационна война” - една от най-ожесточените войни, които расистката държава САЩ води срещу собствения си народ. Според арабиста Боян Чуков „Извършва се „прехвърляне на информационната война в микросредата чрез превръщане на обкръжението във войници на тезата”. „Тезата” на полицейския режим на САЩ е омразата. Когато нейните „войници” я използват в микросредата си , те защитават устоите на съществуването на расистката държава. Това е смисъла на войната на омразата. Изземват се безнаказано важни научни изследвания и водещи открития. Нещо повече! Специалните служби на режима безнаказано се закачат за електрическата, кабелната и интернетната системи в домовете на невинни хора или „работят” от разстояние с термокамери за нощно наблюдение. И всяка нощ в продължение на много месеци записват с разузнавателните си средства всичко, което се случва в спалните на обикновените американци. Документират и всичко, което се случва в баните и тоалетните им. Видео-информацията масово се тиражира сред всевъзможни среди и полу-шепнешком се обсъжда сред колеги, познати и приятели, дори в случайни неформални разговори, докато потърпевшите агонизират в капана на омразата, а стохилядните екипи на службите се забавляват, прожектирайки си избрани пикатнерии. Администрацията на САЩ започна да използува срещу собствения си народ ново масово технологично средство за унищожение, което разрушава личния живот и средата на съществуване на американците, показвайки за пореден път дълбоко расисткият характер на американската държава. Беззаконието и безправието в САЩ са в такива размери, че милионите американци нямат дори право да се защитят. Те нямат право на юридическа защита. Патриотичният закон забранява на адвокатите да ги представляват в съдебни процеси. Съдилищата нямат право да разглеждат исковите им молби, камо ли пък да ги решават. Американските граждани, които дръзват да се оплачат публично биват вкарвани в психиатрии и изчезват завинаги. Канадската телевизия CBC ( Canadian Broadcasting Company) от Торонто разкри през 2001 година престъпленията на ЦРУ, извършвани в канадски клиники в продължение на 40 години. Управлението вкарвало в лудници инакомислещите хора и по най-варварския начин им изтривало съзнанието – с 450 електрошока за 90 дни. Така ликвидирало „нездравите” им идеи и подменяло личностната им идентичност. След това под наркоза, с помощта на магнетофонни записи в продължение на година им внушавало нова личностна легенда. В резултат на репресиите няколко милиона американци и постоянно пребиваващи чужденци напуснаха САЩ. Репресирани бяха не толкова онеправданите роби, които вече бяха вкарани в машината на робовладелските икономически отношения, колкото интелигенцията и мислещите стопански ръководители. Жертви бяха висшия и среден управленчески ешелон в икономиката на САЩ. Техните прогресивни идеи бяха заплаха за статуквото. Най-опасни бяха емигрантите, идващи от демократични държави. Робовладелската система и полицейският режим на расистката държава се чувстваха заплашени от всяка промяна, диктувана от демократичните промени в света. За съжаление, това което се случва в САЩ става и в България. Понякога дори в по-уродливи форми.Службите винаги се опитват да притискат политиците с неполитически средства. Ако имаха акъл за повече нямаше да са слугински антураж, а щяха да влязат в политиката, макар и на посредствено равнище.Пример – Яни Янев, „народен трибун”. У нас има поне няколко компании за ВИП манекенки, които са в състояние да смъкнат доста политици. Снимките с Фратини не са изключение. Не си мислете, че Румен Петков само се забавлява с тишината в спалнята на Татяна Дончева или само съзерцава телесните излишества на Мария Капон. Помните активните мероприятия, които ни внушаваха чрез медиите, че Симеон, Станишев и Сидеров са гейове. Как се защитиха тези политици? Никак. Оставиха мълвата да отмине. Тя отмина, но съмненията на обществото останаха. Такава беше и целта на разработките. При такова обвинения няма защита. Само Сидеров предприе мерки. Ожени се и изгони депутат от парламентарната група на „Атака”. А виновните държавни институции дори не се извиниха. Доста скандален е подхода им към млади, образовани, представителни и умни мъже с потенциал в управлението. На тях службите убиват жените и приятелките. Защото не били достатъчно представителни. Трябвало да бъдат представителни, тъй като половинките им ще заемат високи държавни постове. Пълни глупости. Опитват се да ги заменят със свои дъщери и момичета. Всъщност по този начин те ставали доверени хора на службите, които им осигурявали бъдещата политическа кариера.Виждали ли сте по-варварска форма на контрол? Тези, които се дърпат, защото пробутваните простакели им понамирисват, службите отмъщават като ги обявяват за гейове. А истината е, че убийства на беззащитни млади жени си е чиста форма на репресия. Не е случайно, че вече се надига съпротива срещу генералите от Държавна сигурност, кръгът „Пантерей”. Доста политици й помагат.
|