Еврофондовете текоха, текоха, пък секнаха. И от много тарикатлъци сега България внася в европейския бюджет повече, отколкото ползва.

Опозицията, естествено, се надърви стръвно и почна да хвърля по кабинета искания за оставки на министрите, чиито ведомства са гара "Разпределителна" за вече спрените средства.

Властта - друго не може и да се очаква - се брани, както може. Твърде интелектуално изтънчена бе антиопозиционната реакция на висшия БСП кадър Антон Кутев. Вчера по НТВ той изрече: "Не виждам с какво ще се подобри усвояването на фондовете, ако сега уволним четири министри. Разбирате ли, това е абсурдна идея на една група хора, които се опитват да намерят своето политическо ЛИБИДО".

Ли-би-до... Хм.

Да се опитаме да дешифрираме

Либидо (лат. libido - страст, похот) е онази енергия, което ни кара да правим любов (или война, ако няма ответник на влечението). В общоприетия смисъл се асоциира конкретно със сексуалното влечение. Терминът е въведен от Зигмунд Фройд, в психоанализата той заема централно място и чрез него Фройд обяснява, кажи-речи, всичко от човешкото поведение. Според неговата теория местенето на либидото по ерогенните зони обуславя развитието на човека. В първата година от човешкия живот индивидът е в т. нар. орална фаза, а до пълнолетието си минаваме през анална, фалическа, латентна и накрая генитална фаза.

Как да съотнесем това към актуалната политлибидинозна обстановка? Опозиционерът земеделец Яне Янев например прави впечатление на човек, който не просто търси политическото си либидо, ами е в перманентно търсене на себе си и политическата си същност. Съмняваме се, че някога ще се намери, но със сигурност ще употреби за целта стотици хиляди думи, думи, думи... Това говори, че г-н Янев вероятно е все още на оралната фаза на развитие и от нея не може да мръдне. А такъв тип нарушение в развитието на либидото води неминуемо до политическо разстройство на личността и тежка логорея.

При Карл Густав Юнг обаче разбирането за либидото се разширява и според неговите теории това е цялостната психическа енергия на човека. Той открива сходство с източната концепция за енергията Ци или Прана.

По източните философии пък е опозиционерът Пламен Юруков, който показва амбиция да обедини всички разпилели се из политиката бивши седесари в нов десен конгломерат. Заявката му е, че това няма да е просто механично чифтосване, а цялостно и върховно сливане на енергиите...

И пр., и пр. Който и опозиционен лидер да хвърлиш в психоаналитичната гмеж, все някаква асоциативна псевдовръзка ще улучиш. Но оправдава ли всичко това нескопосното психоаналитично изхвърляне на Антон Кутев?