Изпъждането на лошите съседи ще става с решение на всички собственици на сградата или входа без засегнатото лице. Това предвижда приетият на първо четене закон за етажната собственост. Към тази най-тежка мярка ще се прибягва, ако провинилият се системно нарушава правилника за вътрешния ред, добрите нрави, не изпълнява решенията на общото събрание, не плаща месечните вноски за поддръжка на общите части и излага на опасност от пожар сградата. Тази възможност съществува и в сега действащия закон, но не се прилага. Не е изключено процедурата за прогонване на опърничавите съседи да бъде улеснена между първо и второ четене и това да става с решение на 75% от собствениците, допуснаха депутати.

Изгонването на съседа обаче не означава, че той губи жилището си, обясни Яни Янев от НДСВ. Целта е дразнителят да бъде отстранен, но той си запазва правото да даде апартамента под наем или да го продаде.

Главната новост в закона е възможността собствениците да се обединяват в сдружение за управление на общите части. Сдружението е юридическо лице с нестопанска цел и може да се учреди както от собствениците на цяла сграда, така и в отделен вход. Това ще им даде възможност да кандидатстват за средства по програми за енергийна ефективност и саниране. Сдружението ще се учредява само при съгласие на всички собственици. Решението за саниране и ремонти обаче ще се взима със съгласието на собствениците, притежаващи 51% от идеалните части от сградата.

----------

УПРАВЛЕНИЕ

Извън сдруженията етажната собственост ще се управлява както досега - от общо събрание на собствениците. То ще избира управителен и контролен съвет. Органът ще определя месечните вноски за поддръжката на общите части, ще взима решения за ремонти и инсталиране на реклами. Събранието ще се свиква от УС или по искане на собственици, притежаващи най-малко 20% от общите части. За да е легитимно обаче, трябва да присъстват 75 процента от собствениците. Който не се съобразява с решенията му, ще се наказва с глоба от 500 до 5000 лв.

Според експерти законът, който засяга над 4 млн. българи, обитаващи панелки и кооперации в големите градове, крие капани. Може да се окаже, че повече от 50% от сградите са на фирми, които да налагат правила в противоречие с желанията на живущите в тях.