Така ме цепи главата!

Цепи ми се личността, клонинг след клонинг, след клонинг, а не както наивно прецени обществеността, че съм класически случай на раздвоение тип Джекил и Хайд.

Тц - много сме, силни сме, закъде е човек в днешно време само с две самоличности...

В моята екзистенциална лаборатория започнах да правя експерименти със себе си и нормативната уредба. Беше хубаво, но с това размножаване животът ми стана малко сложен. На дипломатическата арена съм Феим, в шофьорската книжка съм Петър, в полето на бизнеса - Хитър Петър! Способен съм, както се казва - многостранно развита личност. Мога да помогна на туризма и в други интересни сфери - имам известно влияние, защо да ми се попиляват дарбите?

Феим е филантроп, но и Петър не мизантроп - никому зло не съм сторил. Друг би прехвърлил бизнеса си на роднина, на подставено лице или верен мошеник... Аз постъпих по-честно и благородно - бизнеса ми го върти алтер егото!

Но имам и страховити превъплъщения. Някой път си лягам Чаушев, ставам Чаушеску! Невероятно, но факт - проверявах и в архивите на Секуритате.

Както и да е, иначе съм симпатяга.

Като се поразбутаха някои работи и усетих, че ще засмърди из медиите, реших да си направя една екскурзия в Африка - днес му е времето, дето се вика, че и сняг заваля по нашия пояс.

Изнизвам се аз лекичко от министерството като апостол Петър от Рим, насреща ми - Калфин. Ама че среща!

- Кво вадис, домнуле? - поздравявам учтиво.

- Отивам да ме разпънат заради тебе, Петре! - отронва Калфин и ме гледа жално-милно, отчаяно се надява да остана и да си понеса кръста, ама аз съм сериозен човек.

- Е, върви, върви - викам, - такава ти е работата, туй ти е орисията... Аз малко ще се разходя, че много ми се събра и на мене.

Калфин пак ме гледа жално-милно:

- И кога ще се върнеш?

- По някое време ще се върна, твърдо обещавам, да не ми е името Петър!

И тръгнах на посещения из Африка. В една държава обсъдихме с колегата ми сътрудничеството и двустранните отношения. Обясних му, че междудържавните отношения са едно, личните - друго. Казах му, че личните ми бизнес отношения са многостранни, а колегата ме изгледа много странно. Някои хора не схващат от намеци.

Така си обикалям Черния континент, пускам връзки, разпускам, гледам позитивно...

По едно време, както и очаквах, взеха да звънят от телевизиите.

Аз се правя на разсеян, вдигам телефона сегиз-тогиз, ама като ме питат от чие име говоря, пускам смешки и смущения по трасето или пък отговарям с мними цитати.

Вчера един журналист ме пита в коя държава съм, аз си казах, ама мина някаква тежка машина и драгите зрители се задоволиха с нейния рев. После ме пита колко нежни имена имам. Аз отвърнах, че ако разрешава милионната аудитория да цитирам Ортега-и-Гасет, отговорът на този въпрос е като да четеш "Джекил и Хайд" в светлината на пламъка на изгаснала свещ... (Признавам си - мнимите цитати са влияние от полу-адаша ми Петър Димитров.)

Този разговор беше толкова успешен, че хвърли в тежка депресия публиката, а журналята забравиха своите си имена, камо ли моите.