Паса си аз овцете, свиря си с кавала и ето ти - между дърветата се показва горският.

- Пасеш ли, пасеш ли? - пита.

- Свиря, свиря - викам, - овцете пасат.

- Аха - вика горският. - Я обаче да видим сега дали си оборудван според правилата!

- Какви правила бе, горски?

- А-а-а! - върти глава той. - Не се прави, че не знаеш!

- Не знам, бе, бога ми! - кръстя се аз.

- Първо - казва горският, - къде ти е транзисторът?

- За кво ми е транзистор?! - викам. - Имам си кавал!...

- Абе кавал, що не четете новите наредби, бе! - ядосва се той. - Според новите наредби за овцепасене в горски масиви се изисква водачът на стадото, постарому - овчарят - да бъде оборудван с транзистор, за в случай че кавалът му ненадейно се повреди! Това - първо! Второ - всеки водач на стадо трябва да притежава светлоотразителен ямурлук, за в случай че, прибирайки стадото към кошарата, му се наложи да пресича първокласен, второкласен или третокласен път! Както за шофьорите се искат светлоотразителни жилетки, така и за овчарите се искат светлоотразителни ямурлуци! Ти, като гледам, и светлоотразителен ямурлук нямаш...

- Ми нямам... - признах си аз.

- Такааа... - поклати глава горският. - Това, значи - второ! Трето - всички овчари трябва да бъдат обути с гумени цървули с грайфери, дълбоки поне пет милиметра! За да не се хлъзгат из пасищата. А ти с кво си? С прокъсани маратонки без грайфери!

- От унуката са...

- Няма унука, няма мунука! - вдига пръст горският. - Наредбите трябва да се спазват! Това - трето! Четвърто - къде ти е резервното куче?

- Какво резервно куче?! - облещих се. - Мурджо ми стига!

- Ами ако Вълчо изяде Мурджо, а? - ухили се горският. - Тогава?

- Ще го изяде друг път! - ухилих се и аз. - Той, Мурджо, ехеее, колко вълчовци е бастисал!...

- Това мене не ме интересува! - смръщи вежди горският. - Щом в наредбата е казано, че водачът на стадо, постарому - овчарят, трябва да разполага с резервно куче - край и точка! А ти нямаш... И кво шъ праим сега?

- Ми ти кажи... - примирено свих рамене аз.

Горският се замисли.

- Абе, айде! - рече. - Днеска от мен да мине! Дай две агнета! Ей, онова - шареното, и другото до него - черното! Но от утре да знаеш - транзистор, светлоотразителен ямурлук, цървули с грайфери и резервно куче! Че лошо ти се пише!...

И отдели двете агнета от стадото.

- Що бе, горски?! - едва не проплаках аз. - Що най-хубавите агнета, бе?!

- Трай! - заканително врътна глава той. - Що? Щото така! Няма само катаджиите да пълнят гуши с постоянни нови наредби! И ние сме власт, и ние униформа носим!

Това рече и подкара агнетата пред себе си. А аз вдигнах кавала, па засвирих жално-милно...