|
| Признаването на Косово предизвика нееднозначни реакции в парламента. |
България, Хърватия и Унгария излязоха вчера с обща декларация, в която обявяват, че ще признаят независимостта на Косово, но ще работят и за европейското бъдеще на Сърбия. Те настояха ЕС да облекчи визовия режим за сърбите. Още същия ден правителствата в Загреб и Будапеща решиха да установят дипломатически отношения с Прищина. Българското правителство ще направи това днес.
Според дипломатически източник България и Унгария ще бъдат включени в международната група за направляване на Косово. В нея влизат пет страни на Контактната група без Русия: САЩ, Великобритания, Франция, Германия и Италия, както и Австрия, Белгия, Дания, Словения, Турция, Финландия, Чехия, Швейцария и Швеция.
Групата се определя като политически борд за Косово, защото ще може да влияе върху неговите политически решения чрез представителя на ЕС Питър Фейт, но няма да може да санкционира решения на косовския парламент или правителството. Това е основната разлика с Босна и Херцеговина, където върховният международен представител Мирослав Лайчак може да одобрява и да променя законите и постановленията, приемани от парламента и правителството.
ЕС създаде мисията EULEX, за да подпомогне създаването на институциите на независимо Косово, по-специално в сферата на правосъдието, полицията, митническия и граничен контрол. Под ръководството на холандеца Питер Фейт в международната гражданска мисия работят 77 души. За нея са необходими 1900 полицаи, граничари, съдии, прокурори, митничари, затворническа администрация. За позициите кандидатстват експерти, номинирани от страните-членки от ЕС и от някои държави извън общността.
България ще установи дипломатически отношения с Косово на равнище посолства. Първоначално ще пратим временно управляващ, а от есента и посланик, каза за "Сега" източник от МВнР. Сръбският посланик Данило Вучетич бе официално уведомен вчера сутринта от зам. външния министър Любомир Кючуков за намерението на страната ни. Днес Сърбия ще го извика "за консултации" в знак на протест и ще снижи за неопределено време дипломатическото си присъствие в София. Очаква се и официална реакция на високопоставен представител на сръбските власти.
"Още вчера сутринта българското посолство в Белград бе поставено под засилена полицейска охрана, но нямаше никакви инциденти", съобщи посланикът ни там Георги Димитров. Той няма и сигнали за инциденти с български граждани, които живеят в други части на Сърбия, но получил доста запитвания от бизнесмени, опасяващи се от създаване на евентуални пречки. Посланик Димитров не се нае да каже колко българи живеят и работят в Сърбия, защото посолството няма връзка с всички.
Вчера не е имало инциденти и пред мисиите на Унгария и Хърватия. "Зам.-министър Кючуков вчера изрази очакване, че сръбските власти в дух на добросъседство ще предприемат мерки по недопускането на инциденти спрямо българското посолство в Белград и българските граждани, пребиваващи на територията на Република Сърбия", съобщи МВнР.
"Засега няма оплаквания от наши шофьори, преминаващи през Сърбия, и не вярвам да имаме в бъдеще", каза председателят на Националната асоциация на автомобилните превозвачи Александър Чакъров. Според секретаря на организацията Красимир Лалов турските им колеги също не се оплакват от лошо отношение в Сърбия, въпреки че Турция призна Косово преди 15 дни. Същото се отнася и за камиони на френски и немски фирми.
---------------------------------------------------------------------
Решението разбуни опозицията и интелектуалците
-----------------------------------------------------------------------
Решението на кабинета на Станишев предизвика нееднозначни реакции сред обществеността и политическите сили у нас.
Президентът Георги Първанов, който вчера гостува в Перник, определи изготвянето на тристранната декларация като разумен подход. Той коментира, че обстановката в Косовска Митровица, където от два дни има сериозни сблъсъци, продължава да бъде обезпокоителна и че това трябва да бъде отчетено, когато се взема окончателното решение днес. Президентът отбеляза, че България отдавна калкулира възможните реакции на съседите си.
Министърът по европейските въпроси Гергана Грънчарова определи тристранната декларация на България, Хърватия и Унгария като "честно решение и израз на регионална отговорност". Тя пресметна, че към момента 63% от държавите-членки на ЕС и 64% от страните-членки на НАТО са признали Косово.
БСП защити позицията на правителството. "Тази стъпка е достатъчно добре премислена и отговорна от гледна точка на националните интереси", каза зам.-шефът на ПГ на "Коалиция за България" Атанас Мерджанов. "Плюсовете за България от признаването на Косово са повече, отколкото минусите", смята зам.-шефът на ПГ на НДСВ Станимир Илчев. Според зам.-шефа на ДПС Юнал Лютфи признаването на Косово е важен политически акт и за неговата правилност само след десет години ще се даде положителна оценка.
"Очакваме ДПС да излезе със специална декларация, че няма да използват прецедента от признаването на Косово за насърчаването на автономистки и сепаратистки тенденции в част от територията на България", заяви депутатът от ДСБ Константин Димитров. Според него тази стъпка на българското правителство е закъсняла. "България изпусна възможността да стане член на на международния направляващ комитет на държавите, които ще следят за прилагането на плана "Ахтисари", смята бившата външна министърка и сегашна депутатка от ОДС Надежда Михайлова.
От ВМРО заявиха, че винаги са били за признаването на Косово. Според "Атака" обаче това е национално предателство.
"Това, че България признава Косово заедно с Хърватия и Унгария, е поредното шикалкавене на правителството", рече лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. Според него решението е закъсняло.
В декларация 100 български интелектуалци се обявиха против признаването на Косово. "Всички ние ще плащаме продукта на националпредателската злощастна политика на днешните силни на деня". Това се казва в декларацията, озаглавена "Луди водят слепи", под която са се подписали Георги Калоянчев, проф. Андрей Пантев, Светлин Русев, Любомир Левчев и др.
ЕС създаде мисията EULEX, за да подпомогне създаването на институциите на независимо Косово, по-специално в сферата на правосъдието, полицията, митническия и граничен контрол. Под ръководството на холандеца Питер Фейт в международната гражданска мисия работят 77 души. За нея са необходими 1900 полицаи, граничари, съдии, прокурори, митничари, затворническа администрация. За позициите кандидатстват експерти, номинирани от страните-членки от ЕС и от някои държави извън общността.
България ще установи дипломатически отношения с Косово на равнище посолства. Първоначално ще пратим временно управляващ, а от есента и посланик, каза за "Сега" източник от МВнР. Сръбският посланик Данило Вучетич бе официално уведомен вчера сутринта от зам. външния министър Любомир Кючуков за намерението на страната ни. Днес Сърбия ще го извика "за консултации" в знак на протест и ще снижи за неопределено време дипломатическото си присъствие в София. Очаква се и официална реакция на високопоставен представител на сръбските власти.
"Още вчера сутринта българското посолство в Белград бе поставено под засилена полицейска охрана, но нямаше никакви инциденти", съобщи посланикът ни там Георги Димитров. Той няма и сигнали за инциденти с български граждани, които живеят в други части на Сърбия, но получил доста запитвания от бизнесмени, опасяващи се от създаване на евентуални пречки. Посланик Димитров не се нае да каже колко българи живеят и работят в Сърбия, защото посолството няма връзка с всички.
Вчера не е имало инциденти и пред мисиите на Унгария и Хърватия. "Зам.-министър Кючуков вчера изрази очакване, че сръбските власти в дух на добросъседство ще предприемат мерки по недопускането на инциденти спрямо българското посолство в Белград и българските граждани, пребиваващи на територията на Република Сърбия", съобщи МВнР.
"Засега няма оплаквания от наши шофьори, преминаващи през Сърбия, и не вярвам да имаме в бъдеще", каза председателят на Националната асоциация на автомобилните превозвачи Александър Чакъров. Според секретаря на организацията Красимир Лалов турските им колеги също не се оплакват от лошо отношение в Сърбия, въпреки че Турция призна Косово преди 15 дни. Същото се отнася и за камиони на френски и немски фирми.
---------------------------------------------------------------------
Решението разбуни опозицията и интелектуалците
-----------------------------------------------------------------------
Решението на кабинета на Станишев предизвика нееднозначни реакции сред обществеността и политическите сили у нас.
Президентът Георги Първанов, който вчера гостува в Перник, определи изготвянето на тристранната декларация като разумен подход. Той коментира, че обстановката в Косовска Митровица, където от два дни има сериозни сблъсъци, продължава да бъде обезпокоителна и че това трябва да бъде отчетено, когато се взема окончателното решение днес. Президентът отбеляза, че България отдавна калкулира възможните реакции на съседите си.
Министърът по европейските въпроси Гергана Грънчарова определи тристранната декларация на България, Хърватия и Унгария като "честно решение и израз на регионална отговорност". Тя пресметна, че към момента 63% от държавите-членки на ЕС и 64% от страните-членки на НАТО са признали Косово.
БСП защити позицията на правителството. "Тази стъпка е достатъчно добре премислена и отговорна от гледна точка на националните интереси", каза зам.-шефът на ПГ на "Коалиция за България" Атанас Мерджанов. "Плюсовете за България от признаването на Косово са повече, отколкото минусите", смята зам.-шефът на ПГ на НДСВ Станимир Илчев. Според зам.-шефа на ДПС Юнал Лютфи признаването на Косово е важен политически акт и за неговата правилност само след десет години ще се даде положителна оценка.
"Очакваме ДПС да излезе със специална декларация, че няма да използват прецедента от признаването на Косово за насърчаването на автономистки и сепаратистки тенденции в част от територията на България", заяви депутатът от ДСБ Константин Димитров. Според него тази стъпка на българското правителство е закъсняла. "България изпусна възможността да стане член на на международния направляващ комитет на държавите, които ще следят за прилагането на плана "Ахтисари", смята бившата външна министърка и сегашна депутатка от ОДС Надежда Михайлова.
От ВМРО заявиха, че винаги са били за признаването на Косово. Според "Атака" обаче това е национално предателство.
"Това, че България признава Косово заедно с Хърватия и Унгария, е поредното шикалкавене на правителството", рече лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. Според него решението е закъсняло.
В декларация 100 български интелектуалци се обявиха против признаването на Косово. "Всички ние ще плащаме продукта на националпредателската злощастна политика на днешните силни на деня". Това се казва в декларацията, озаглавена "Луди водят слепи", под която са се подписали Георги Калоянчев, проф. Андрей Пантев, Светлин Русев, Любомир Левчев и др.
Косово поканено да управлява България 
АТАКА в Народното събрание: Признаването на Косово е престъпление срещу българската държавност
Да беше към Русия, щях да го разбера, ама към Сърбия 
(между другото, колкото и да не им се ще на някои, Русия съвсем заслужено си е спечелила вечното уважение на българите и дори войната която сме водили след това с нея и мизериите които ни е правила в доста случаи не са могли да променят този факт) Що не изпитвате такава неземна любов към другите ни съседи, към гърците, към румънците, към турците 
Ей това ме вбесява 
Колко познато от историята 
