Давид, Аарон и Мойсей не са евреи.

„Българите — първите европейци“

Мощите на петимата български държавници кан Кубрат /632-660 г./, кан Аспарух /660-701 г./, цар Ивайло /1277-1280 г./, Михаил Шишман /1323-1330 г./ и цар Георги Тертер /1280-1292 г./ ще почиват в църквата “Св.40 мъченици” във Велико Търново, съобщиха от НИМ.
При препогребването на цар Калоян в църквата “Св.40 мъченици” – филиал на Националния исторически музей във Велико Търново през м.април т.г. много хора изказаха пожелания храмът да се превърне в мавзолей на българските средновековни държавници. В изпълнение на това пожелание директорът на НИМ Божидар Димитров командирова в Украйна експедиция, ръководена от доц.Пламен Павлов от Университета във Велико Търново, където руски археолози отдавна бяха открили погребенията на българските владетели кан Кубрат /632-660 г./, кан Аспарух /660-701 г./ и цар Ивайло /1277-1280 г./. Тримата български владетели са били погребани съответно край Полтава, Малая Перешчепина и Исакча. Друга експедиция донесе от Македония пръст и пепел от изтлелите кости на българския владетел Михаил Шишман /1323-1330 г./, загинал в битка край Кюстендил и погребан в църквата “Св.Георги” в село Старо Нагоричане, Кумановско. Пепел и пръст са взети и от гроба на цар Георги Тертер /1280-1292 г./, чийто гроб бе открит преди известно време край средновековния град Червеи, Русенско. Мощите на петимата владетели са положени в мраморни ковчежета, които ще бъдат положени в големи мраморни саркофази в църквата. Кметът на Велико Търново Румен Рашев ще финансира устройството на саркофазите и надписите върху тях.

Даниела Горчева, списание Диалог, брой 33

Дочака най-после и цар Калоян! Както и да го погледнеш, късметлия е. След като българските комунистически управници му изровиха костите (които цели пет века чуждите завоеватели не оскверниха) и над 30 години ги държаха под стъклена витрина в градския музей, оня ден пак същите ги препогребаха с ... БТР. Съветски, разбира се. На това му се казват държавни почести.
Всичките тези години обаче родните археолози люто се караха тия кости на цар Калоян ли са или не са на цар Калоян? За наш късмет надделя патриотизмът - не може да не са на цар Калоян, защото другата версия е непатриотична, а ето и доказателството – при останките били намерени червени ботуши, а то било царски знак. Чудя се сега, как щяхме да разберем, че това е Калоян, ако ги нямаше тези ботуши. Обаче всичко е добре, когато свършва добре и ето че заводите „Терем” направили един здрав ковчег, турили отгоре личния герб на Калоян, митрополитът прелял костите с елей и вино, поставили вътре и българския трикольор и запечатали ковчега. Всичко това е похвално, ама на - нямах си работа и взех да се терзая каква ли работа ще се отвори на археолозите след още 800 години като изровят ковчега. Има да се карат от коя епоха са тези кости и като намерят знамето, току решили, че вътре е погребан някой днешен държавник. Сакън. Отиде историческата истина, та се не видя.
Но ето, носи се шествието с останките на цар Калоян, дочакал най-после да го препогребат с гвардейци, попове и бронетранспортьори, носи се онова ми ти славно шествие по великотърновските улици, мила моя майно ле, а най - отпред се мъдри „портретът” на владетеля, нарисуван от художника Цани Василев, „по пластичната възстановка на лика на владетеля от проф. Йордан Йорданов”. Гледат великотърновци и гости на града този портрет и няма начин да не са избърсали скритом някоя сълза пред „пластичната възстановка” на лика на Калоян от професор Йорданов и графичното й изображение от Цани Василев. Но кулминацията тепърва предстои. Изправя се пред събраното множество българският президент и дръпва една прочувствена реч за „мощите” на цар Калоян и как се надявал, че „че в скоро време Велико Търново ще събере в единпантеон мощите на българските владетели”.
Откъде ще ги изровят сега „мощите” на българските владетели сигурно е държавна тайна (и едничък Божидар Димитров си знае), но кой и кога канонизира българските владетели за светци, не разбрах. Но сигурно и това е станало, щом държавният глава говори не за кости, а за мощи. Гризе ме един червей на съмнението, че може да е гаф, ама викам си: ами, ами! Как тъй ще го оставят президента да се излага пред целия български народ и да говори най-официално за „мощи”? Все някой от божидардимитровците около него ще му подшушне, че „мощи” се казва само за тленни останки на светци. А и самият той, откак почна на църква да ходи, че чак и Конституцията да нарушава, само и само патриарх да му води ритуала по стъпване в президентските правомощия, все е понаучил едно-друго. А, и да не забравим - Георги Първанов не само е президент на България, не е само носител на награда от Московската патриаршия за заслуги към православието, но е и историк. От славната наша ДС толкова ценели историческите му познания, че най-официално се допитвали до него, даже литературен псевдоним му дали - Гоце. На името на Гоце Делчев, уверяват ни патриотите кадесари. Както и да е. Важното е, че се извърши поредният високопатриотичен акт. „Но това не е акт, обърнат само към миналото, той е едно послание към бъдещето за всички онези, които ще ни наследят”, уверил българският президент. И дръпнал една ми ти реч за Изтока и Запада, в която вложил шопската мъдрост, че за България е най-добре „и тако, и вако”, за която и Алековият бай Ганьо би му завидял и с най-искрено възхищение би му рекъл: „Ашколсун, да живейш!” А че бай Ганьо е държал винаги високо и с достолепие знамето на българския патриотизъм, в това някой съмнява ли се!
--
Никой не се съмнява, разбира се. Само Алеко въздиша и то отколе, още отпреди век: „ За бай Ганя е приказката... Та ... не можеше ли да се мине без него? Защо трябваше и той да представлява българския народ ?”

Проф.Йорданов в случая е впрегнал колата пред коня. Идентификацията на този скелет като Самуилов, която Мацопулос направи, въобще не е категорична - тя е предположение, което се основава главно на следното:
1.Мястото на находката - църква, строена от Самуил и посветена на светец, чийто мощи са пренесени в Преспа по негова заповед;
2.Гроб в църковния наос, който свидетелства за погребение на неслучайно лице;
3.Зле зараснали стари костни фрактури - свързвани с прехода, който Самуил и сина му като бегълци правят след Сперхей и по време на който той е нямало как да получи медицинска помощ за раните си;
4.Остатъци от везба върху намерено в гроба парче плат, в която разпознават част от везана птица, подобна на папагал (колко е точно това - един Бог знае).

Обаче в църквата са намерени 4 гроба от този период и Самуиловото погребение би могло да се свързва с всяко от тях, както и костите на този гроб биха могли да са и кости на друго лице. Всъщност идентификацията се базира не толкова на четирите основания, които посочих, а по-скоро на последното. Причината е, че по време на събитията от 1040/41г. Петър Делян в спора си с Тихомир, когото желае да елиминира, говори за "два еритака" (папагала) и оттук се прави извод, че папагалът е емблема на Самуиловата фамилия (?). Този извод (колко сигурен всеки може да съди) се свързва с везбата от находката (за която сума време спориха каква е точно) и всъщност главно върху това е направена идентификацията на погребението.
Както се вижда, тази идентификация е просто хипотеза и самият разкопвач Мацопулос не е категоричен, че става въпрос за Самуил.

Какво прави Йордан Йорданов?
Той приема идентификацията за доказан факт и, въоръжен с него, започва да доказва обратно причините за смъртта и да ни убеждава, че не били такива, каквито казват писмените източници, а напълно различни. Само че писмените източници говорят със сигурност за обстоятелствата около смъртта на Самуил, а проф.Йорданов може би обсъжда фрактурите на съвсем друг човек.

баш Комита
Получил е сърдечен удар при вида на ослепените си войници-и не случайно на тогавашния византийски император е лепнат прякора Василий Българоубиец.

The Legend of Basil the Bulgar-Slayer
Paul Stephenson
University of Wisconsin, Madison
Hardback (ISBN-10: 0521815304 | ISBN-13: 9780521815307)

Published August 2003 | 182 pages | 228 x 152 mm
In stock (Stock level updated: 17:53 GMT, 30 June 2005)

£ 30.00
The reign of Basil II (976–1025), the longest of any Byzantine emperor, has long been considered as a ‘golden age’, in which his greatest achievement was the annexation of Bulgaria. This, we have been told, was achieved through a long and bloody war of attrition which won Basil the grisly epithet Voulgartoktonos, ‘the Bulgar-slayer’. In this new study Paul Stephenson argues that neither of these beliefs is true. Instead, Basil fought far more sporadically in the Balkans and his reputation as ‘Bulgar-slayer’ was created only a century and a half later. Thereafter the ‘Bulgar-slayer’ was periodically to play a galvanizing role for the Byzantines, returning to centre-stage as Greeks struggled to establish a modern nation state. As Byzantium was embraced as the Greek past by scholars and politicians, the ‘Bulgar-slayer’ became an icon in the struggle for Macedonia (1904–8) and the Balkan Wars (1912–13)