Честно да си призная, завистлив човек съм. Всъщност, не, вече не съм, но бях. Много завистлив бях!
Чета, примерно, във вестника, каква заплата получава Бербатов. Ама то много, бе! Шейсе хиляди паунда! При това - седмично! Като ги умножиш по три, колко лева излизат? Умножавам и умирам от завист! Чета и колко си падат по него мацките. Направо луди били! И пак умирам от завист. Ама рита келешът! И голове вкарва! Е, как да не му завидиш и на това? А то оттам идват и парите, и мацуранките...
Или Веселин Топалов... И на него му завиждах. Гросмайстор, световен шампион, мангизи, почести... Щото хубаво мести фигурите. Кон на F-4, пешка на Е-6... Защо не можех и аз така?!...
Има един Минчо Минчев. Той пък цигулар. Смая света с тая цигулка, ей! От Ню Йорк до Осака и обратно. И от Париж до Йоханесбург през Владивосток. Но трябва да му се признае - умее да свири момчето. А аз не умея. Нямам го тоя талант...
И други таланти нямам. Не мога да рисувам, не мога да пея, не мога да изиграя Хамлет и Ромео, не мога да пресметна разстоянието до Сатурн... Как да не се изгризеш от завист при това положение, как да не се разболееш даже?!
Тъкмо бях почнал да се разболявам, и изведнъж си казах: Чакай, бе! Я, се стегни! Те имат тия таланти, ти пък имаш други!
И изведнъж ми олекна. Щото наистина е така. Не мога да вкарвам голове като Бербатов, обаче пък в махалата никой не прави по-добро кисело зеле от мойто! Всички комшии ме молят да им дам от армеевата чорба!
Топалов? Какво е Топалов? Шахматист! Ако го хвана на табла, ще го спукам!
Минчо Минчев? Цигулар, цигулар, ама сто на сто не може да лепи фаянсови плочки като мене!
Като си казах така, изведнъж ми стана ведро и уютно на душата, сърцето ми взе да бие равномерно, а не с предишната ускорена злоба, погледът ми се избистри. Заживях спокойно.
Заживях спокойно, но до време. Завистта в личен аспект преодолях, но пък се появи завист от национално естество.
Гледай, викам си, гърците какви са! И те - един файтон народ като нас, обаче със самочувствие! Не дадоха въздушен коридор за бомбардировките на Белград, Европейският съюз се съобразява с тях, никой нищо не им диктува... Румънците - също! Мамалигари, мамалигари, ама умеят да си въртят политиката! По-рано не слушаха оня голям брат, сега не слушат тоя. Ние, рекоха, товаришу Брежнев, в Чехия войски няма да пратим! А сега пък - ние, домнуле Буш, Косово няма да го признаем, понеже сме суверенна държава!
А нашите: прати войска - готово!; дай коридор - на!; признай - признавам!
Е, как да не им завидиш и на гърчолята, и на мамалигарите?!
Но както се изяждах от една такава, национална завист изведнъж се сетих да приложа изпитания метод и си рекох: Бе, стига, бе! Те имат талант за едно, ние пък - за друго! Я, как хубаво умеем да се навеждаме! Да ни завиди човек...
_______
ПП. В този завистлив дух държим да припомним онзи мироутвърждаващ супермеморандум на президента Буш, в който обясни поради що САЩ ще снабдяват с оръжие Косово: "Смятам, че с доставките на оръжие за Косово ще се заздрави сигурността на Съединените щати и ще подкрепи световния мир".
Имаме предложение, чието изпълнение ще накара всички наши партньори да ни завиждат благородно, а вразите ще ги яде черна завист, докато им се пукне жлъчката. Да започнем и ние доставки на оръжие за младата държава, за да заякчим сигурността на нашите Съюзници САЩ и да заздравим до зъби световния мир!
Амин.
