|
| Кирчо Атанасов |
"В последните 20 години подрастващите се развиват много бързо и сега изкуствено се задържат", аргументира се зам. просветният министър Кирчо Атанасов. Промените ще бъдат записани в нов закон за училищното образование, който ще замени сегашния закон за народната просвета. Ако бъдат одобрени от парламента, ще влязат в сила най-рано от учебната 2009/2010 г.
Родителите ще си запазят правото на последна дума и ще могат да отлагат училището с 1 година. Сега е обратното - децата влизат в първи клас на 7 години, но по желание на родителите могат да започнат и с година по-рано. МОН предлага още децата да полагат тест за училищна готовност. Децата, които не се справят добре, също ще влизат в първи клас и няма да повтарят детската градина. Целта на теста е учителите да знаят какво е нивото и дали се налага допълнителна работа с някои деца, обясниха от министерството.
Родители, експерти и учители посрещнаха идеите с противоречиви реакции. "Започването на училище на 6 години е световна практика, която е изпитана в много държави и от тази гледна точка не е проблем", коментира Георги Апостолов от асоциация "Родители". "Не виждам драма, след като и сега децата могат да тръгват на 6 години", добави депутатът от БНС Мирослав Мурджов, който е член на парламентарната образователна комисия.
Деканът на Факултета за начална и предучилищна педагогика към СУ проф. Божидар Ангелов обаче коментира, че най-добре е децата да тръгват на 7 години, защото от гледна точка на психологическото им развитие това е най-подходящата възраст. "Имам чувството, че с тази идея се опитват да решат проблема с липсващите места в детските градини", добави той. Според Валентина Денчева, директор на частно немско училище, децата, избрали ранно чуждоезиково обучение, не трябва да тръгват по-рано на училище. "И сега нашият първи клас, в който се учи чужд език, е доста натоварен, а в последните години постоянно се "смъква" учебно съдържание от горните класове", посочи Денчева. Според нея децата, които не покажат добри резултати на теста за училищна готовност, спокойно могат да повтарят подготвителния клас.
Първолаците, които имат проблеми с българския език, ще учат допълнително по 4 часа на седмица, предлага още МОН.
Във II клас пък допълнителните часове ще бъдат 2 седмично. Такива проблеми имат предимно децата от малцинствените групи, а невладеенето на езика е една от причините за отпадане на деца от училище. От II до VII клас и занапред ще се учи по един чужд език. От VIII децата ще започват и втори чужд език. Идеята е до завършването на гимназия в XII клас да владеят на много добро ниво поне два езика с възможност за още един.
МОН предлага във всички училища програмата в VIII клас да бъде по подобие на предишните подготвителни класове в езиковите гимназии. Така осмокласниците няма да учат общообразователни предмети като химия, физика, история, а само 2 чужди езика, български език и литература, математика, психология и логика и физическо. В профилираните гимназии ще учат още изкуства и 1 час информационни технологии, докато в непрофилираните паралелки ще се набляга на компютърната грамотност (по 6 часа на седмица). Въвежда се нов предмет - предприемачество и професионално ориентиране, който ще се учи в обикновените паралелки и професионалните училища.
Гимназиалното образование ще бъде разделено на две - до X клас и до XII. В IХ и Х клас ще се изучават общообразователните предмети, а във втория гимназиален етап отново ще се учат само български език и литература, математика, двата чужди езика и гражданско образование. В часа по задължително избираема подготовка се предвижда учениците да учат предмета, който са избрали за втора задължителна матура.
Идеите за учебната програма веднага предизвика възражения от страна на университетските преподаватели, според които не трябва да се орязват историята и природните науки в последните два класа на гимназията. Кирчо Атанасов увери, че тези дисциплини ще се преподават в профилираните паралелки, а учебните планове ще се структурират така, че да не се орязва учебното съдържание.
ДЕФИЦИТ
"В момента има недостиг на около 1000 учители по чужди езици, също толкова е дефицитът на преподаватели по информатика", съобщи още Кирчо Атанасов. Основната причина е ниското заплащане. Заради недостига на учители се обмисля възможността през последната си година от обучението най-добрите студенти по филологии и по информатика да могат да водят часове в училище.
МОН предлага във всички училища програмата в VIII клас да бъде по подобие на предишните подготвителни класове в езиковите гимназии. Така осмокласниците няма да учат общообразователни предмети като химия, физика, история, а само 2 чужди езика, български език и литература, математика, психология и логика и физическо. В профилираните гимназии ще учат още изкуства и 1 час информационни технологии, докато в непрофилираните паралелки ще се набляга на компютърната грамотност (по 6 часа на седмица). Въвежда се нов предмет - предприемачество и професионално ориентиране, който ще се учи в обикновените паралелки и професионалните училища.
Гимназиалното образование ще бъде разделено на две - до X клас и до XII. В IХ и Х клас ще се изучават общообразователните предмети, а във втория гимназиален етап отново ще се учат само български език и литература, математика, двата чужди езика и гражданско образование. В часа по задължително избираема подготовка се предвижда учениците да учат предмета, който са избрали за втора задължителна матура.
Идеите за учебната програма веднага предизвика възражения от страна на университетските преподаватели, според които не трябва да се орязват историята и природните науки в последните два класа на гимназията. Кирчо Атанасов увери, че тези дисциплини ще се преподават в профилираните паралелки, а учебните планове ще се структурират така, че да не се орязва учебното съдържание.
ДЕФИЦИТ
"В момента има недостиг на около 1000 учители по чужди езици, също толкова е дефицитът на преподаватели по информатика", съобщи още Кирчо Атанасов. Основната причина е ниското заплащане. Заради недостига на учители се обмисля възможността през последната си година от обучението най-добрите студенти по филологии и по информатика да могат да водят часове в училище.
. Хубаво е, че се работи в тази сфера, но докато текат промените, първо трябна да повишим качеството, темата е обсъждана многократно тук, така че няма да се впускам в подробности как да се направи. Това е ясно.
Защо чак сега говорят за ново правило 
