|
31 Март 2008 10:42
ЦСКА танцува върху гроба на българския футбол
Нед, 2008-03-30 02:41
Вехтият футбол на червените и Стойчо е рожба на комунистическия ген на тима, който е нетърпим към каквато и да е форма на естетика и изкуство
Преди известно време определих ЦСКА като цвете на злото, израсло в градината на българския футбол сред плевели на корупция, хаос, посредственост и мизерия, задушаващи всяка друга форма на живот. Мисля, че след мача в "Надежда" едва ли ще се намери някой, който да оспори твърдението ми. Убийствено скучен и слаб като качество двубой, глупав и безсмислен като стойност, досаден и сив като емоция, пропит с прогнилия дъх на маргиналната и вулгарна родна действителност. Без да осъзнават - ЦСКА и Локо София изнесоха тромав, скован танц върху гроба на българския футбол, отбелязал и погребението на надеждата за съживяване на Играта... Логичен край на безпардонния и безскрупулен бяг на ЦСКА към титлата, в който бяха погазени и последните стръкове морал, чест и автентичност на спортното състезания.
Всъщност смея да твърдя, че бях първият, който прогнозира сигурна титла за ЦСКА с аргументите на желязната организация, планирана и осъществена от червените с помощта и под благосклонния поглед на посткомунистическия манталитет, който е взел армейците под крилото си и в исторически план. Принципно проектът "ЦСКА" е нетолерантен и агресивен към различните типове мислене и това се случва вече в продължение на 60 години, без значение дали сме в ерата на комунизма, или както е в нашия случай - в ерата на посткомунизма...
Ако говорим за футбол - мачът с Локо София е емлбематичен относно треньорската безпомощност и откровена некадърност, демонстрирани от Стойчо Младенов. Неи, Удоджи, Велизар и Петре са футболисти, които се гърчат в оковите на безидейното и остаряло мислене на вехтия Екзекутор. Единственият приом на червените са дълги 20-30 метрови диагонални пасове, които търсят крилата и нападателите. Проблемът е, че подаванията са от твърде голямо разстояние и червените винаги овладяват топката с гръб към вратата на около 20-30 метра, с човек на гърба. Това представлява и истинската причина за головата суша на Неи и останалите. В играта на ЦСКА липсва контрол върху топката, няма организация на играта в средата на терена. Неща, които многократно повтарям от август насам, слабости, проличали още на турнира Плейстейшън, когато новият ЦСКА гастролираше в своето първо ревю.
За сравнение - в Левски Станимир Стоилов копира модела на Барселона, който цели постоянен контрол върху топката и чрез бързи разигравания и много движение играчите да се озоват на скорост с лице към вратата, на колкото е възможно по-близка и удобна дистанция. Друг е въпросът, доколко схемата се прилага успешно, но поне има добри, правилни, издържани от гледна точка на съвременния модерен футбол намерения. Има организация и стил на играта.
В контекста на недоволството срещу Неи, Гарсес, Зе Руи и останалите, ще кажа, че тези играчи действително са много качествени, но просто червените представляват черна дупка, която безмилостно поглъща таланта, футбола като забавление и изкуство и ги унищожава. Шанс има само този, който възможно най-бързо се отдалечи на безопасно разстояние от Парка на свободата. Подчертавам, че съвсем не разглеждам естетиката като самоцел или превръщането на футбола в театрално удоволствие. Напротив - красивият, скоростен и модерен футбол означава и печеливш футбол. В пошлата, разкривена и уродлива мутра на българския футбол се оглежда байганьовщината на ЦСКА, но за да успееш в Европа се изисква стил!
Естетиката обаче не е добре дошла в Борисовата градина, или поне със сигурност би останала неразбрана. В последния месец, когато титлата на ЦСКА съвсем изкристализира, армейската общност разтревожено се взря в грозноватата физиономия на тима, в опит да симулира по-идеалистичен възглед върху нещата. Комедия, демаскирана и от фактологията, цвета и характера на биографията на ЦСКА. Една от характеристиките на комунизма е, че изкуството не намираше място в концепцията му за социално благоденствие. Комунизмът е пустиня за фантазията, палач на импровизацията, враг на красотата, защото всички те се явяваха опасности за строя. Бил съм в няколко страни, в които комунизмът е влияел и това ясно личеше по фасадата и екстериора на въпросните държави. Поражения съм отбелязвал дори и във Финландия, където по сградите нямаше и помен от фантазия, извивка или намек за импровизация. Всичко бе еднотипно, сиво, скучно, подтискащо, за да напомня постоянно основните постулати на режима - важна е целта, а не средствата, важен е колективът, а не личността...
Поради тази причина и ЦСКА, като рожба на червения строй, разглежда естетиката като нещо, което в никакъв случай не е необходимо и задължително по пътя към успеха. Затова и ЦСКА няма проблем с морала. Комунизмът изисква резултати, без излишни ефекти, без значение от формата и без оглед етикета. Червените си искат титлата - с уредени мачове, с обработени съдии, с агресия към съперника, с взривяване на мачовете, в създаването и поддържането на параноично-истерична среда. За ЦСКА разходката из бунището на низките страсти е удоволствие, още повече, че накрая има и медал! Нищо, че е за низост...
Но каквито и трескави опити да правят, Томов и безликата медийна пропаганда няма да успеят да изтрият родилното петно на червените - фактът за указа от Партията, създал ЦСКА, няма как да бъде заличен от белия свят. Комунизмът е жив и се пропил в символите, които разнасят заразата му и в 21 век - БСП и ЦСКА (БСП си е равно на БКП). В тази връзка намирам за задължително периодично да се напомня спецификата на армейската психология и ценностна система. Ще го правя и занапред, тъй като ЦСКА в основата си винаги ще остане една комунистическа проекция...
Иначе с удоволствие подарявам на Стойчо Младенов термина "забавление", защото и за мен би било удоволствие да гледам някога силен и модерен футбол от ЦСКА. Съмнявам се обаче, че ЦСКА ще успее да избяга от гена си, от шампионския си ген, който стана причина за убийството на българския футбол...
Ефрем Димитров, "Дон Балон"
|
Отнася един тон бъзик 
.
