Имам дълг към банка. Разбрах, че има запор върху заплатата ми, за който нямах никаква представа. Няма ли някакви срокове, които да ми се дадат за доброволно изпълнение, преди да се пристъпи към нещо принудително?

Веселин М.,

София





Изпълнителното производство винаги е било една от най-сложните, деликатни и предизвикващи спорове и скандали процедури в гражданския процес.

От 4 март т.г. в сила влезе новият Граждански процесуален кодекс (ГПК), който въведе някои нови правила и в него. Предвидена бе и специална глава 38, която е озаглавена "Започване, спиране и прекратяване на изпълнението". Именно в нея са и основните процедури на изпълнителното производство.

Съдебното изпълнение започва, когато при съдебния изпълнител постъпи молба на т.нар. взискател - този, на когото се дължи нещо. Тази молба трябва да е основана и придружена или от изпълнителен лист, или от друг акт, подлежащ на изпълнение.

Молбата за изпълнение по правило се подава до съдебния изпълнител, в чийто район се намират движимите или недвижимите вещи, върху които е насочено изпълнението.

И тук идваме до конкретния въпрос. Според чл. 428 от ГПК "съдебният изпълнител е длъжен да покани длъжника да изпълни доброволно задължението си в двуседмичен срок". Законът е категоричен чрез думата "длъжен". На длъжника задължително трябва да бъдат предоставени 14 дни за доброволно изпълнение. Иначе може да се приеме, че процедурата е опорочена.

Поканата за това доброволно изпълнение трябва задължително да съдържа името и адреса на взискателя - човека, на когото се дължи, който търси да събере дълг. Освен това трябва да има предупреждение към длъжника, че ако в дадения му срок не изпълни задължението си, ще се пристъпи към принудително изпълнение. В поканата се съобщават и наложените запори и възбрани. Към поканата за доброволно изпълнение задължително трябва да се приложи и копие от подлежащия на изпълнение акт.

Всеки длъжник трябва да знае и още нещо. Че ако се окаже, че няма регистриран постоянен или настоящ адрес, то районният съд по местоизпълнението може да му назначи особен представител. Така или иначе процедурата по изпълнението винаги се извършва и от нея може да се скриеш, но само за определено време.

Законът дава и много правомощия на съдебните изпълнители. Така, ако е необходимо за изпълнението, той може да нареди да се отворят сгради на длъжника и да претърсва неговите вещи, жилище и други помещения. Може да иска съдействие от полицейските органи или от кмета на общината, района или кметството, които са длъжни да му окажат съдействие. Може да се рови във всички регистри. Може да нареди дори на полицията принудително довеждане на длъжника, ако той не се явява, въпреки че е получил призовка.

Ако в дадения за доброволно изпълнение 14-дневния срок бъде платен дългът, то изпълнителното производство се прекратява с постановление. За целта обаче длъжникът трябва да представи надлежно заверена разписка от взискателя. Той може да представи и писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство.

Що се отнася до запора, то той е само една обезпечителна мярка. Да се гарантира вземането. За нея не е необходимо предупреждение. Както и например за възбраната на недвижим имот. Така или иначе това обезпечение може да е само до размера на твърдяното и документирано вземане. То все още не е изпълнение.

Вярно е, че от момента на налагане например на запор длъжникът се лишава от правото да се разпорежда с вземането или с вещта и не може под страх от наказателна отговорност да изменя, поврежда или унищожава вещта. Тази отговорност обаче започва от момента на получаване на поканата за доброволно изпълнение. И то ако изпълнението е насочено върху движима или недвижима вещ и тази вещ е посочена в поканата.

Така или иначе обаче въпреки обезпечението съответната вещ все още е на длъжника. Просто той не може да се разпорежда с нея. Просто служи за обезпечение. Ако се издължи, то и запорът ще бъде свален.

Длъжникът може да поиска от съда да бъде променен видът на обезпечението - например да не е запор върху заплатата, а, да речем, залог на ценни книжа или някаква вещ или пък възбрана на имот.

ГПК дава възможност за много варианти на защита срещу изпълнението. Тук обаче ще се спрем само на конкретно необходимите ни. Защото например длъжник може да оспори вземането по исков ред, но от конкретния въпрос става ясно, че длъжникът признава дълга по вид и размер.

В кодекса обаче са предвидени защити при изпълнението чрез обжалване действията на съдебния изпълнител. Така длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо. Може да оспорва и отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението.

Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението в едноседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована. В останалите случаи срокът тече от деня на съобщението. Жалбите, подадени от страните, се разглеждат в закрито заседание, освен когато трябва да се изслушат свидетели или вещи лица. Съдът разглежда жалбата въз основа на данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства.

Той обявява решението с мотивите си най-късно в едномесечен срок от постъпване на жалбата в съда. Решението не подлежи на обжалване.

Необходимо е да се знае и още нещо. Подаването на жалбата не спира действията по изпълнението, но съдът може да постанови спирането. В този случай съдът незабавно изпраща на съдебния изпълнител препис от определението за спиране.