Много често след такива срещи се коментира, че те са исторически. Мисля, че това е една среща, за която няма да се каже, че е историческа! Но въпреки това тя беше, от една страна, полезна, а същевременно и поучителна с това, което стана, и с това, което не стана. Ако някой е бил, така, изненадан, значи, той е очаквал неочаквани неща и те не са се случили...
...Що се отнася до Македония, мисля, че, аз не смятам, че сегашното решение в сравнение с другото, ако те бяха поканени, води към по-голяма несигурност или по-малки гаранции. Мисля, че напротив, нямаше да бъде добре, ако се нарушат принципите на алианса. Тогава това не би било добре и за, не само за НАТО и за сигурността в региона, не би било добре и за самата Република Македония... Те дойдоха на срещата, без да са си подготвили урока. Всички им казваха, че трябва да решат този проблем (с името на държавата, б. р.). Те отидоха с нерешения проблем, а очакваха, че това ще стане там. Не се представиха много добре и Съединените щати, и президентът Буш! Проявиха, така, непрофесионализъм. Смятаха, че те щом кажат нещо, трябва всичките да гласуват.
Това, това... се оказа, че не е вярно, и мисля, че това също би трябвало да бъде за тях добър урок, да си извлекат, така, поуката. Ако слушат малко повече своите съюзници, може би и те ще имат по-голям успех и по-добро, по-добър престиж в света.











