Рано сутрин е. Виенската сладкарница. Разположил съм се зад едно от сепаретата като пет пари в кесия, отпивам от парещото капучино и разсъждавам задълбочено върху прагматизираната импликация на определени елементи от Менделеевата таблица - например кадмий, цианкалий, вергилий и овидий - в процеса на интериорно-екстериорното налягане в изобретения от буржоазния англичанин Стефенсон (така ни заповядваха комунягите да го изписваме) парен двигател на първия локомотив.

После вниманието ми бива привлечено от забравен стар вестник.

Не знам как да го нарека - загадка, енигма, шарада... Че не е кръстословица, не е кръстословица (ребус й викаше баба ми). Всъщност няма значение. Фактически две информации ми събират очите. При едната са дадени свойствата, липсва предметът. При другата е даден предметът, обаче свойствата не са негови, т.е. липсват неговите си свойства.

Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу е завихрил мисълта си в подмолите на дипломатичното премълчаване. "Някои български граждани, вика, са източник на притеснение в Европа, понеже спират реформите!" После връзва двата края на мисловните си вихри с поредното предупреждение да не се правим на ампета, а наистина да се борим с организираната престъпност и с корупцията по високите етажи на властта.

И не казва никакво име, гиди гяволът му с гявол! Някой объркан тъпанар би могъл да си въобрази, че става дума за големите нашенски новобогаташи и големите наши политически гаранти на техния алъш-вериш.

Аз обаче, макар да съм объркан, не съм тъпанар, поне до вчера не помня да съм бил. Веднага разбирам за кого става дума - за Пантелей Андреев, моя съученик, който броди по градинките, критикува властта и фактически спира реформите. И Панчо от Чепеларе спира реформите. Да не говорим за баба Гица. На нея й дай реформи да спира и нищо друго не й давай!

Втората информация е за рождения ден на великия етнически вожд Ахмед Доган. Чета "Ахмед". Чета "Доган". Той е, няма грешка, познавам го. Но пред името му пише "доц. д. ф. н.", което ме хвърля в тъча, в корнера и в малката палантерия последователно. Човекът е аспирант в Института за философски изследвания, никога нищо не е преподавал, той асистент никога не е бил, камо ли доцент.

И за "д. ф. н." съм стреснат. Някога имаше две степени - "кандидат" и "доктор". Днес "кандидат" е "доктор" (само "доктор", викаме му и "малък доктор", съкращава се като "д-р"), а "доктор" е "доктор на философските науки" (или съответно на други науки, викаме му "голям доктор", изписва се съкратено "д. ф. н."). Доган е "кандидат е на философските науки", ерго "малък доктор", ерго "д-р".

Да не забравя - и "почетен доктор" по линията на отвратителното политическо подмазвачество на прилежащия му Шуменски университет.

А "д. ф. н." ще стане, когато спре да колекционира зелени банкноти и седне да напише сериозна докторска дисертация (и когато, разбира се, успее да я защити пред Специализирания научен съвет по философия). Пожелавам му го най-сърдечно.

Плащам сметката. По пътя продължавам да си мисля: не би ли могло все пак, като знаем свойствата, да назоваваме и притежаващия ги предмет! И като знаем предмета, да му приписваме само действително притежаваните от него свойства!

Би могло, разбира се. Само че в друга държава.