Ръстът на цените на храните, организиран от борсови спекуланти, може да доведе до гладни бунтове на бедняците по целия свят, съобщи Газета ру.

Мрачната прогноза бе оповестена от водещия анализатор на Института за прогнозиране на селското стопанство към Руската академия на науките Дмитрий Кувалин. Неговото мнение се потвърждава и от последните данни на ООН.

Жонглирането с виртуалните цени в бъдеще ще предизвика остри социални последствия - глад и вълнения сред бедните слоеве на населението. Световната кредитна криза от последните месеци накара спекулантите да изземат огромни количества средства от финансовите пазари и да ги вложат в борсовите ресурси. Това доведе не само до рязкото покачване на цените на петрола и златото, но и на зърнените храни и захарта. "На зърнените борси се появиха финансови спекуланти, които търсят алтернатива на "хартиените" инвестиции", смята Дмитрий Кувалин. Това значително усилва пазарната неопределеност, тъй като те могат дори да предизвикат колапса на даден пазар, допълва експертът.

Цената на ориза - основната храна на 3 млрд. души в света, се вдигна два път през м.г., като в момента 1 т от продукта на зърнената борса в Чикаго струва 400 долара. За последните 12 месеца цената е скочила със 75%. Цените на пшеницата, царевицата и соята също счупиха нови рекорди. Към това се прибавят високата инфлация, растящото търсене и промените в климата, които само усложняват нещата.

Ръстът на цените на храните първо удря най-бедните слоеве от населението, които харчат почти всичките си пари за това. Най-застрашени са слаборазвитите икономически страни. "Ако през последните години в Африка постоянно гладуват 150 млн. души, то скоро техният брой може да се удвои или дори утрои", смята Кувалин. Това неминуемо ще доведе до увеличаване броя на смъртните случаи от глад и въоръжените конфликти.

През февруари ООН предупреди, че през т.г. 36 страни, включително Китай, са заплашени от кризи със снабдяването на храни. Президентът на Световната банка Робърт Зелик вече призова развитите страни да помогнат в борбата със "стремителния ръст на цените на храните". Според оценки на банката това ще доведе до масови безредици в поне 33 държави.

Относително небогатите страни, които изнасят храни, вече се опитват да предотвратят подобни бунтове на своите бедни жители и съкращават експорта на продуктите. Китай, Индия, Виетнам и Египет ограничиха изнасянето на ориз. Но и това невинаги помага. След подобно решение на президента на Аржентина Кристина Киршнер да установи 44% данък върху износа на соя - основната експортна стока на страната, вече три седмици местните фермери блокират с трактори пътищата, водещи към столицата, и не пускат натам конвоите с храни.