Двукратният олимпийски шампион Армен Назарян не успя да спечели седмата си европейска титла на първенството по борба в Тампере (Фин). В кат. до 60 кг в класическия стил той загуби с 0:2 (1:2, 0:3) финала от представителя на домакините Ярко Ала-Хуику. Все пак Назарян си осигури квота за олимпийските игри в Пекин.
По пътя към финала Назарян, който е и трикратен световен шампион, постигна 3 победи. В първия кръг той тушира Алберто Мартинес (Исп) още в първата част. На 1/4-финалите Назарян победи с 2:1 (7:4, 0:5, 3:2) Давор Щефанек, а на 1/2-финалите отстрани и дебютанта Аслан Абдулин (Рус) с 2:1 (2:3, 2:0, 1:1).
"Основното нещо, за което дойдох, беше квотата. Съжалявам, че не успях да взема титлата. Второто място не ми приляга. Не ми стигнаха силите. Единствената ми цел на олимпиадата е златото", заяви Назарян.
Световният шампион от Баку 2007 Явор Янакиев (74) претърпя изненадваща загуба още в 1-вия кръг. Той отстъпи на швейцарския дебютант Мурат Ергин с 1:2 (2:0, 2:3, 3:6).
В кат. 96 кг Калоян Динчев не успя да спечели бронзов медал и остана на 5-о място в крайното класиране. Динчев отстъпи с 1:2 (1:1, 1:1, 0:6) на световния и европейски шампион за 2007 г. година Рамаз Нозадзе (Груз). Преди това той победи последователно Валдо Морено (Исп) с 2:0 (5:0, 2:0) и Денис Мишин (Азер) с туш във втората част, след като преди това взе първата част с 4:3. На 1/4-финалите обаче Динчев не се справи с Асланбек Хущов и отпадна след 0:7, 1:2. Руснакът обаче стигна финала и изтегли Динчев в репешажите.
Така България завърши европейското първенство с 4 медала - злато на Станка Златева (72), сребро на Назарян и бронз на Анатолий Гуйдя (60, св.) и Пламен Петров (66).
Междувременно след среща на президента на световната централа Рафаел Мартинети (Швейц) и шефа на родната федерация Валентин Йорданов България бе избрана за европейски център по борба. У нас ще се провеждат обучения на отбори, както и съдийски семинари.
Едно интересно мнение на Радослав Янкулов
Твърдите оптимисти, които помнят славните победи и медали на българските борци са готови отново да кажат – “врабче, врабче, ама в нашите ръце”.
И като стискат здраво единия златен, единия сребърен, двата бронзови медала и едната нова олимпийска квота – поглеждат към небето, където се появи и “сокол”.
Сигурно са прави – Станка Златева стана за трети път европейска шампионка в свободния стил и се очертава като най-сигурната ни златна медалистка и в Пекин. Оптимизмът им се подсилва и от разочарованието на Армен Назарян, който взе сребро при класиците, но каза, че това не му приляга и на Олимпиадата ще гони златото.
Единствената нова олимпийска квота за борбата от европейското в Тампере също е за Армен.
Двата бронзови медала – и те добре дошли…
Това са “врабчетата”. Дребна работа, обаче.
“Соколът” е във вид на проект, който ще направи България “Европейски център на борбата”. Президентът на Световната федерация Рафаел Мартинети и нашият президент на борбата Валентин Йорданов подготвят договор, според който у нас ще идват отбори и отделни състезатели и ние ще ги учим на борба.
Абсолютно естествено, нали?! След като има( или имаше?) понятие като “българска школа в борбата”.
Така че – дали да не вдигнем очи нагоре и да гледаме в небесата, а не да четем интервюта, в които хора, много вътре в борбата, казват: “Учихме ги как да се борят, а сега не можем и една схватка да спечелим”.
Това каза треньорът на Станка Златева Симеон Щерев, разочарован от слабото представяне на отбора в Тампере.
Симо не е откривател. Ние сме били учители и на волейбол, и на баскетбол, и на щанги, и на…
Сега често гледаме учениците си с пръст в устата.
Другото, което каза Симо Щерев е много по-тревожно и до известна степен по-ново. Той каза, че “липсва мотивация”, че не им се тренира на момчетата, че мислят за други работи и т.н.
Няма мотивация?! При положение, че премиите на държавата за медали отново бяха увеличени? При положение, че се надпреварваме да правим “почетни граждани” и да удостояваме с медали и т.н. шампионите?!
Може би това не стига, а трябва и…?
Не знам какво трябва още. Ако някой може да помогне за отговора – да заповяда.
Защото врабче в шепата е добре, ама ние си падаме по соколите.
Нали?
