Тия дни, понеже пак нямах проблеми, пак се замислих за проблемите на държавата. Сериозно го е закъсала! Корупция, престъпност, не знаеш кой е повече мафиот - мафиотът или полицаят, както и не знаеш кой от двамата има по-висок чин. Същевременно народът се чуди от кого повече да се страхува, а и кой всъщност ни управлява.

Замислих се как може да се оправи това положение и понеже съм човек с нестандартно мислене - моментално го измислих.

Ясно е, че с наши сили, средства и кадри няма да се справим. Трябва ни външна намеса. Да, обаче от Европа (нали вече сме й членове) само ни въртят заканително пръст и ни казват да се оправяме сами. Как можем в такъв случай да си осигурим външна намеса? Начинът е един - война! Обявяваме война на някоя велика сила, тя ни побеждава, окупира ни, създава временна администрация и въвежда ред в държавицата ни. Просто и гениално.

А бе гениално, гениално, обаче на коя велика сила да обявим война?

На Щатите? В никакъв случай! Не че няма да ни победят. В това съмнение няма, обаче нали видяхме какъв ред въведоха в Ирак... Благодарим за такъв ред!

На Русия? Пак не става! Русия е свикнала да ни освобождава, не да ни окупира. И като знам какви ги върши, след като ни освободи, представям си какво ще бъде, ако ни окупира. Нет!

На Франция и Англия? Хитри са те, няма да се навият да воюват с нас в никакъв случай. Защото ще трябва да ни завладяват, пък после ще трябва да ни дават независимост, пък после ние съвсем законно ще тръгнем да се преселваме у тях. Опарили са се те с бившите си колонии, няма да искат повече на баир лозе...

Китай? И китайците няма да кандисат на война с нас. Не им стигат проблемите в Тибет, та сега и проблеми на Балканите!

Ох, на кого да обявим война, че да се оправим най-сетне? И тази ли гениална идея ще остане неосъществена като осемстотинте дни на царя?!