Като се замисли, човек се разсейва и може да се спъне, та да падне. Затова хората избягват да мислят. Вижте улиците - има ли много нападали хора по тях? Няма, само аз лежа на тротоара, щото се замислих и се спънах, та паднах.

Гледам, край мен се суетят двама полицаи. Стана ми драго, едва паднал човек - и органите реагират. Понадигнах се, а те ми викат: "Чакай, не мърдай, че кривиш линията!"

Тия двамата ме очертаваха с тебешир на плочките! А техни колеги опъваха наоколо жълта лента, та да спират зяпачите.

Я да си дигам шапката оттука...

Добре, обаче дойдоха и журналисти, засвяткаха фотоапарати, оператори нарамиха камери. Не бързам за никъде, я да полежа малко, айдъл ще стана.

- Защо са го опаткали? - попита един репортер полицайчетата.

- Прекалено много е знаел - каза единият.

- Връзки със сенчестата икономика, трафика и е застрашил големите босове - добави другият.

- Извинявайте - обадих се отдолу, - ама няма такова нещо! Замислил се бях нещо и се спънах, та паднах!

Никой не ми обърна внимание, само мълчаливият полицай ме понамести с крак да съвпадам с очертанието на тротоара. Бъбривият обясняваше пред обектива на една камера:

- Този е стар познайник на органите на реда! Прякорът му е Садиста и досието му тежи 10 килограма!

- Ало! Нямам прякор! - предложих друга гледна точка откъм земята - Е, в училище ми викаха Зубъра и Очилато магаре, но това беше отдавна!

Никакъв ефект. Фотографите бяха заети да снимат отблизо проснатото ми тяло, а репортерите цъкаха с езици:

- Съвсем като жив е!

- Защото е работа на суперпрофесионалисти - обясни бъбривият. - За такава голяма риба няма да пратят кого да е!

Другият полицай почерпи с цигара почти невръстна репортерка и допълни:

- Следите водят към украински стрелци, вербувани от албанци по поръчка на колумбийци!

Тя веднага му даде номера на телефона си.

Крайно време беше да се махам оттука, даже се понадигнах, обаче завиха сирени, засвяткаха сини буркани, полицаите глътнаха коремите си, репортерките туриха по едно червило, дойде някакъв шеф и топполицай.

- Господин генерал, по време на произшествието произшествия няма! - рапортуваха двамата.

- Отлично, момчета! - каза шефът. - Какво ще го правим сега този?

Подръпнах го за крачола:

- Господин генерал, аз, такова, да си вървя, а?

Той ме изгледа замислено от високото:

- Момчета, този бил жив?

- Знаеме ли го какъв е, господин генерал! Всякакви се навъртат тука! - казаха униформените.

Репортерите завряха драматично микрофони в генералското лице:

- Ескалира ли криминалната обстановка в страната? Извън контрол ли е ситуацията?

- Няма такова нещо! - твърдо заяви шефът, подаде ми ръка да стана и ме прегърна през раменете. - Благодарение на нашите усилия престъпленията не само биват разкривани, но и жертвите доволни си тръгват от местопрестъплението! - той ме погледна ведро. - Така ли е, жертвата?

- Така е! - казах. - Много съм доволен, само да си тръгна от местопрестъплението!

Поснимаха ме още малко, пък ме пуснаха да си ходя. Тръгнах си и никакво замисляне повече!...