Сензациите на тема "Ян Улрих" привършиха. Миналата седмица прокуратурата оповести окончателната присъда на бившия професионален колоездач: "Признава го за виновен. Трябва да заплати шестцифрена сума, след което съдът преустановява делото." Става въпрос за най-малко 250 000 евро, които изчистват съвестта на милионера Улрих.

"Рощокчанинът Ян Улрих не признава, че е въртял педалите с допинг. Неговата теза е, че винаги е бил коректен, никога не е злоупотребявал с доверието на отбора си "Телеком" и после "Т-Мобил" - това е диктовка на неговите скъпи адвокати", напада влиятелният в. "Франкфуртер алгемайне".

Истината е, че бившият източен ас от берлинския "Динамо" с подобна теза не само си изчиства съвестта, но и уличава колоездачното шосе като допингово блато, заляло популярната Обиколка на Франция. Френската федерация е бясна срещу клетвената декларация на най-популярния колоездач от края на ХХ и началото на XXI век.

"Аз не съм лъгал никога в моя живот и никога не съм бил нечестен към колегите от нашия бранш!" С този лозунг Ян се оттегли от "мръсотиите на професионалния спорт". Дори това да е така - къде останаха тогава милионите от тлъстите договори, подписани с уволнения шеф на "Телеком" Рон Зомер? И защо Улрих бяга от разследването, което продължава да върви в прокуратурата в Хамбург?

Микробиологът проф. Вернер Франке - всепризнат радетел в борбата за пълно изчистване на спорта от лъжи и злоупотреби с опасни за здравето на спортистите медикаменти, води дело срещу Улрих за "тежки престъпления спрямо честния спорт и лъжлива клевета на тема "никога допинг в моята кариера". Делото продължава в Хамбург и няма нищо общо със смешната присъда на първия процес в Бон. Там е централата на "Дойче телеком", която не е съгласна с решението, но все пак ще препрати четвърт милион евро от парите на осъдения към Червения кръст.

Любопитно е поведението на МОК: "Защо американската спринтьорка Марион Джоунс е тикната в затвора, а за същото, признато от германските власти за престъпление, може да се оневиниш само с глоба?", пита в. "Берлинер моргенпост".

Улрих е олимпийски шампион от 2000 г. и победител на "Тур дьо Франс" през 1997-а. Докога МОК ще мери с повече от два аршина след съмнителната ера "Самаранч", допуснала тотална допинг корупция, не само в популярното шосе? Това е въпросът, който в момента задават европейските, не само спортни медии.

Любопитно е и поведението на самия Улрих, който продължава да не признава, че е превел на допинговата мрежа на испанския лекар Еуфемиано Фуентес няколко пъти по 25 000 евро, че е лъгал контрольорите с кръвни дифузии в последния момент и никога не е бил точен с уринните проби. Улрих премълчава, че още през есента на 2006 г. е правен внезапен обиск в къщата му в Швейцария - в Шерцинген. Тогава местната полиция е конфискувала цели преписки, които са основата на трето дело, което пък води швейцарската колофедерация срещу новия жител на страната - Улрих.

Проф. Франке е убедителен: "Жал ми е за това момче, израсло в източния спорт с необикновени данни за необикновен спортист. Спечелил толкова пари по нечестен начин, заради което провали не само кариерата си, но продаде и съвестта си. Сега го е срам да се покаже на улицата. Не е виновен само той. Виновни са спонсорите, които купуват треньорите. Виновен е МОК, корумпиран до козирката."

Едно е ясно - Ян от Рощок напада системата, но забравя, че е изоставен от всички, които още се крият или няма защо повече да игнорират контролите, изтърпявайки наказания. Ясно е, че Ян ще продължава да плаща. Чака го нова вълна обвинения от Университета във Фрайбург, където започнаха масови гонения срещу уволнените лекари уролози Лотар Хайнрих и Андреас Шмид. Техен редовен пациент за хормона ЕПО и масивни кръвни преливания е регистрираният Ян Улрих.