23 Април 2008 11:15
Коментар на седмицата - Желю Станков
Футболната разлика между синьото и другото
Тези дни един бивш футболист на ЦСКА отново си позволи да нападне някои настоящи играчи на Левски като не само постави под съмнение качествата им, но дори мина границата с някои сравнения, които не му отиват нито на ръста, нито на годините.
За да бъдем коректни, ще споменем за по-младите футболни запалянковци, че прякора на въпросния бивш червен бранител Майкъла идва от един от убийците от книгата „Кръстникът”. Ами някак си не се връзва, играч, който действаше без никаква мисъл на терена с единствената цел да пречи на противниковия нападател да играе футбол, сега да ръси обиди към спортисти, които имат доста по-голям състезателен интелект. С две думи Майкъла беше тотално ренде, абсолютна резачка и все в този стил. Ако трябва да сравня играта му с тази на Юсуф Рабех, все едно поставям Лада до Ауди.
Нямаше да започна седмичния коментар по този начин, но ветерани и анализатори от червения спектър продължават да ни заливат с долнокачествена злоба. Явно доста време са събирали и трупали негативни емоции и сега като по сигнал някой е махнал тапата. Един авторитетен коментатор пък дотолкова се е заслепил и комплексирал, че вече в абсолютно нечовешки стил се подиграва за това, че Мариян Огнянов е от малцинствата, а освен това има проблеми със зрението и със слуха.
Те са извънземните от Парка на свободата, всичко човешко им е чуждо, сред тях няма роми, те всички виждат и чуват.
Нека обаче се върнем на футбола и откритието на стопера убиец Майкъла, че футболистите от провинциалните клубове били ултра слаби, а някои играчи на Левски - просто слаби. Ако база за сравнение са Манчестър Юнайтед, Рома, Арсенал и Реал, може да се съгласим, но върхът на кариерата на Майкъла е Норкьопинг, където вероятно тренират с квадратни топки.
Интересно е защо на всички са им виновни играчите на Левски, които в края на краищата в последните няколко мача побеждават с най-малко три отбелязани гола срещу нула допуснати. Никой не отчита, че през това първенство, а и през последните няколко, сините може би са единствения клуб от елитните (другите май са Черноморец и Видима Раковски), който не купи мач, не продаде мач, не игра за трети отбор, не даде и една стотинка на обратните съдии и общо взето се стремеше да си гледа в собствения двор.
Затова, че Левски не играе фантастично, е виновна системата, която дърпа отбора надолу при себе си. За това статукво е ставало въпрос нееднократно, но през последния месец положението стана направо отчайващо, та се чуди човек как е възможно водещите ни клубове да не тропнат по масата да бъде свит формата на „А” група. Вижте Ботев от Пловдив. Към момента се анализира, че отборът на Тенчо е във възход, а Левски победи под тепетата със смея да твърдя, не повече от 20 процента напрягане.
Чудно е как при това положение може да се говори за качества на отделни футболисти, след като срещу себе си те имат мекотели, които на всичкото отгоре нямат идея за тактика и начин на противодействие и е прекалено силно да се наричат отбор. Най-малкото необективно е да се поставят оценки за мач, който се е играл при гробна тишина, ужасна жега, а разликата в класите на двата съперника е огромна. Левски няма полза от серия с такива противници, които накуп не могат да отбележат дори и един гол във вратата на Гошо Петков. Станимир Стоилов не може да разбере къде точно се намира отбора му, защото от месец насам не е срещнал елементарна съпротива на терена. Противниците излизат, мотаят се пред наказателното си поле и броят головете във вратата си. Това е защото, една трета от настоящия състав на елита ни е точно като за “Б” група, тоест в А група не трябва да има повече от десет, максимум дванайсет клуба. БФС обаче продължава да се прави на заспала организация и през лятото отново ще си затвори очите при раздаването на лицензите. Не е редно ПФК Левски да дава 600 000 лева само за асфалт около новия терена, а на някои стадиони е като Кербала.
Ще завърша с няколко изречения в контекста на това, че мачът Ботев – Левски се игра на празен стадион. Два-три дни преди въпросната среща старши треньорът на сините Станимир Стоилов призова БФС, ако може да отложи наказанието за по-късен етап, защото водения от него отбор съществува заради многобройните привърженици, които искат да отидат на стадиона.
В същото време от лагера на вечния съперник, като някоя сърдита ученичка пожелаха да играят с Ботев на затворен стадион. Червените явно не ги интересува какво мислят феновете им. За началниците е важно да могат по-спокойто да си вземат точиците, сакън да не се случи нещо.
Ами общо взето това е разликата във философията между двата клуба. Рендето-убиец се смее на много по-техничните от него, Станимир Стоилов иска да играе за публиката, а Стойчо Младенов иска да играе за трите точки. Левски настоява за малка “А” група, а другите си мълчат, за да си правят приятни победни разходки в провинцията. Както се казва, всичко е история. Единият клуб е създаден естествено и за удоволствие, а другия – изкуствено, за да печели точки, минавайки през огън и жупел, та дори това да е за сметка на публиката, която не е желана на стадиона. Въпрос на филисофия, ценностна система и приоритети. Въпрос на избор. Потребител: Парола: Регистрация Забравена парола Промяна на e-mail адрес
|