Американецът Алън Кроцър получи обезщетение от $1,25 млн., задето четвърт век прекара зад решетките след погрешна присъда за обир и изнасилване. Той бе освободен през 2006 г. благодарение на ДНК тест, доказал, че не е извършил приписваното му престъпление. Присъдата от 130 години затвор, равнозначна на доживотна присъда, 47-годишният Кроцър получава през 1982 г., когато подобни тестове още не са се правили. Две години той води битка за обезщетение, приключила успешно по-рано този месец с гласуване в Сената на щата Флорида.
Случаят Кроцър е една от най-тежките и абсурдни грешки на американското правосъдие. В извършеното през 1981 г. престъпление - обир и изнасилване - са участвали трима души. Двама от тях бързо са открити, а на съдебния процес вината им бе доказана по необорим начин. Проблемът бе третият съучастник. Полицията търсеше мъж с височина 182 см със светла кожа. Съдебните заседатели обаче решиха, че третият извършител е Алън Кроцър, нищо, че той е по-нисък с цели 30 сантиметра и е чернокож. Като капак на всичко другите двама престъпници отрекоха участието му. Несъвпаденията са толкова очебийни, че неволно навеждат на мисълта за друга мотивация в решението на заседателите. Примерно по расов признак - всички заседатели били бели, докато заподозреният е чернокож. Или пък за предразсъдъци - като тийнейджър Кроцър е бил осъждан за кражба на тарги с бира.

ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО

Вечерта на 8 юли 1981 г. трима млади чернокожи нахлуват в къща в Тампа. Вътре има петима души, всичките са бели - собственикът на апартамента, неговата съпруга, 12-годишната им дъщеря и гостуваща им семейна двойка. Тримата нарушители връзват петимата, принуждават ги да легнат на пода, обират ги и вземат вещи от жилището. Те отвеждат със себе си две от жертвите - жената и 12-годишната й дъщеря. Долу ги натикват в багажника на "Буика" си. През това време двама от нападнатите се развързват, хукват навън и забелязват номера на колата. Похитителите отвеждат жертвите си в сечище край Тампа, двама от тях изнасилват майката и дъщерята.
Номерът на колата отвежда следователите до братята Джеймс - Дъглас и Корленцо. Жертвите без колебание идентифицират двамата братя сред снимките на криминално проявени от района.
Показана е и снимка на Алън Кроцър, той все пак фигурира сред контингента заради таргите бира. Първоначално четири от жертвите не го посочват като трети съучастник. Не така обаче мисли петата жертва - изнасилената дъщеря. Тя дори го идентифицира като лидера на бандата, който заплашително размахвал пистолет през цялото време, а после я изнасилил. Нейната теза бързо се възприема от две от жертвите, които първоначално не припознават Кроцър като трети извършител. Следователите опонират, че самите братя престъпници отричат участието на заподозрения Кроцър. Но на съдебния процес и петте жертви са единодушни, че Кроцър е съучастник. Тяхното мнение не се променя дори след показанията на четирима свидетели, които осигуряват алиби на Кроцър.
По три основни доказателства съдебните заседатели решават, че все пак именно той е виновното лице. Първото е идентифицирането от петте жертви. Второто доказателство е кръвната му група, която се срещала при 20 на сто от населението и съответно била съпоставима със семенната течност, открита в изнасилената дъщеря. Третото доказателство е микроскопично сравнение на коса, което обаче от науката се смята за недостатъчно убедително доказателство. Каквито впрочем са и другите две доказателства.
Решението на съда е толкова шокиращо, че майката на Кроцър изпада в истерия, припада и трябва да я изнасят от съдебната зала.

БИТКАТА ЗА ОНЕВИНЯВАНЕ

В затвора Кроцър преживява тежки моменти. При опит за убийство той е наръган с нож, но раната не се оказва смъртоносна. Междувременно майка му умира, но не го пускат на погребението й.

Макар и зад решетките, той повежда тежка битка за оневиняването си. През 90-те години в САЩ е задействана федерална програма "Инициатива за невинност", която цели използване на ДНК тестове като доказателство в разследванията и съдебните дела. Години наред Кроцър търси начини да бъде подложен на ДНК тест за доказателствата, останали след процеса му. През 2002 г. от Ню Йорк за него започва да работи младият адвокат Сам Робъртс. Повечето от доказателствата по делото са унищожени, но през 2003 г. Робъртс открива пет микроскопични материала, запазени в специална лаборатория във Флорида. Веднага са изпратени за тест в лаборатория в щата Мериленд, но тестът не дава значими резултати.
Междувременно през май 2003 г. Робъртс се среща с осъдените братя Джеймс, които потвърждават, че Кроцър не е бил на местопрестъплението. Към каузата се присъединява частният детектив Джеф Уолш от Талахаси. Той се свързва със сестрите на братята Джеймс, които предоставят важно доказателство в защита на Кроцър. Благодарение на него Робъртс стига до други важни факти и лица. Американската преса не съобщава подробности какво точно са казали сестрите.
През 2004 г. защитниците на Кроцър издействат втори ДНК тест - този път в правителствена лаборатория във Великобритания. И той не дава резултат. И едва третият тест през 2005 г., направен в Калифорния. Той засича по неопровержим начин несъответствието на фактите и абсурдността на присъдата. Въз основа на събраните нови факти известният вашингтонски адвокат Мартин Маклийн и директорката на "Инициативата за невинност" във Флорида Джейн Грийнстън завеждат иск за реабилитирането на Кроцър.

ИДВА РЕД И НА ОБЕЗЩЕТЕНИЕТО

През 2006 г. съдът уважи иска. След затвор от 24 години, 6 месеца, 13 дни и 4 часа Кроцър излиза на свобода. Година по-късно той се премества в Талахаси, където започва работа в местната служба по озеленяване.
Кроцър продължава борбата за обезщетението си. Две години по-късно решението бе взето от висшия законодателен орган на щата - Сената. Алън Кроцър, съпругата му и двете им приемни деца гледат гласуването от галерията на Сената. След това четиримата излизат от залата хванати за ръце под аплодисментите на местните законодатели.
А в началото на месеца губернаторът на Флорида Чарли Крист подписа съответния указ на специална церемония в офиса си. Кроцър заяви, че вече не мрази никого - включително и онези, които преди четвърт век осакатиха живота му. Той само изрази съжаление, че не е жива майка му да го види оневинен.
"Сега съм нормален човек. Ще вървя напред, но и ще се връщам назад", сподели Кроцър. Той планира да завърши средното си образование, а после да запише колеж. Възнамерява да работи срещу престъпността сред малолетните.
"Една грешка може да ви обрече за цял живот. Ако помогна някой младеж да не допуска грешка и да постъпи правилно, ще бъда ОК със света", казва той.
А статистика ще отбележи, че Кроцър е един от 9-те жители на Флорида, пуснат от затвора благодарение на програмата за оневиняване чрез ДНК тестове. Осем от тези американци доживяха реабилитирането си. Но един бе оправдан посмъртно. Последният подобен случай преди Кроцър бе през 2005 г., когато бе оправдан Уилтън Дедж, прекарал 22 години в затвора заради погрешна присъда срещу изнасилване. След съответното гласуване в Сената на Флорида той получи още по-голяма компенсация - 2 млн. долара.
Въпросът с обезщетението задължително минава през местния Сенат. Законодателството във Флорида допуска подобно обезщетение, но само ако осъденият не е имал предишна присъда. При Кроцър нещата са усложниха, защото е имал присъда, макар и за дребно хулиганство, заради таргата бира. Все пак Сенатът реши да направи изключение и одобри компенсацията. В момента в САЩ се обсъжда идеята за федерален закон, който автоматично да компенсира осъдени по грешка. Идеята обаче има немалко противници, които подозират, че изпечени престъпници ще се опитат да се възползват от нея.