Вчера в училище решихме да си направим едно пролетно освежаване на кабинета по химия. Като никога целият клас се бяхме събрали рано-рано, още за първия час.

Учителката още като влезе в кабинета, и по лицата ни прочете, че нещо ще става. Тя по принцип малко не е в час, тука я побъркахме в нашето училище.

- Ученици - започна уплашено тя, - моля ви поне да няма ексцесии, ясно, че сте превъзбудени и днес няма да има урок, но, моля ви, поне да изкараме часа без телесни повреди... Какво сте намислили?!

Вихър Кубето, юначен скинхед, направи процедурно предложение:

- Мислим да направим ремонт на кабинета по химия. Малко пролетно освежаване, едно-друго...

- Не! - простена учителката.

- Или може би ремонт на кабинета по физика - предложи Петър Лекето.

- Моля ви!!

- А защо не направо ремонт на директорския кабинет! В тоя ранен час шефът още не се е домъкнал, кво ни пречи да я свършим тая?!

- Милост! - извика безпомощна учителката, а класът, леко удовлетворен от тоя пристъп, зажужа по-миролюбиво...

Емо Депресарчето, сплескано тънконого емо с обици и перчем върху едното око, проточи два жални сопола:

- Никой не ме разбира... Кажете ми, госпожо, как може чувствително интелигентно момче да се погоди с тези свини, мисля да си порежа малко вените.

Вихър Кубето му плясна един шамар зад врата:

- Аре не се прай ве! Д* *** и депресарските лиги, д* ***!

Емо Депресарчето си избърса секретите с перчема, класът избухна в незлоблив смях, някои момичета пищяха от удоволствие. На Петър Лекето му се дощя и той да се прояви и тръгна да малтретира Емо Депресарчето.

Учителката се поколеба, но реши да защити жертвата:

- Недейте да го биете, той е момче като вас, само че малко по-емоционален...

Това не биваше да го казва, сравнението с Емо Депресарчето беше тежко оскърбление. Вихър и Петър скочиха вън от себе си.

- Досега бяхме добри - каза Петър Лекето с едва овладян гняв, - ама вие ни се качихте на главата! Ще се наложат някои промени в кабинета, тая ваша нахална муцуна си плаче за ремонт, нещо смяна на фасадата, едно-друго...

- Искате ли да дойда на една шпага разстояние до вас?! - Вихър Кубето показа последователно задник, предник и пак задник. - Така е в английския парламент - лордовете се коркат на една шпага разстояние.

Учителката толкова се стъписа от тази декларация, че забрави за миг заплахите.

- Това пък откъде го знаеш за английския парламент?

- О, господи! - изхлипа между другото Емо Депресарчето. - Никой не ме разбира!

- От Волен Сидеров, естествено - вдигна юмрук Вихър Кубето. - Вчера го каза по телевизията... Но вие, госпожо, недейте сменя темата, обидихте ни жестоко, това беше гавра и позор за цялата образователна система. Мисля да вземем властта, ако трябва и с кръв! Гълъбче, я ела тука...

Жан-Пол Гълъбчето до тоя момент си траеше, но плахо се подчини на тартора.

- ...Покажи какво носиш в чантата!

- Ама... - възрази Гълъбчето.

- Няма ама! Вади пищова и дръж на мушка госпожата... Госпожо, хайде да ни покажете как се правят лицеви опори!... А една руска рулетка?... Гълъбче, как си с патроните.

Петър Лекето, който беше заснел всичко с телефона си, вече пращаше на ММС-и клипа с лицевите опори, когато ни стресна гърмежът, замириса лошо и настана суматоха.

Емо Депресарчето отново заплака, вече по незнайно каква тема.