Не сте моят тип - каза ми госпожицата срещу мен в автобуса - и спрете да ме фиксирате. Госпожице, рекох й! Първото впечатление лъже. В живота ни има много измамни самовнушения, за които по-късно съжаляваме от дълбините на душата си. Колко приятно говорите - каза тя с по-мек тон - и какви изрази употребявате от рода на "дълбините на душата си"...

Хей тъй се захвана нашият флирт.

Госпожицата с основание се впечатли от вас - каза госпожата до мен, - защото по телевизията слушаме такива простотии... Това не са простотии, а простащини - поправи я един господин. Имаше вид на човек, добил филологическо образование - а така говорят и политици! Политиците - да не чуя за тях! - извика стара жена. - До един са мошеници! Бих добавил още, че са и хайдуци, обади се мъж с таке. Трябва обаче да се внимава с обвиненията, рече някой отзад. Имате ли доказателства? Доказателства! - скочи госпожата до мен. Всеки ден излизат доказателства, а вие искате да ги наричаме ангели небесни! Филологът каза, че доказателства колкото щеш, но трябва да се намеси парламентът. Да не съм чула за парламента! - продължи да вика госпожата до мен. Там е пълно с педофили и рецидивисти! Ама, госпожо, обади се оня с такето, май че вече прекалявате - още малко ще изкарате, че има и терористи.

Така си говореха хората, автобусът стигна до последната спирка, но никой не слезе, защото темата бе обхванала всички. Намеси се и шофьорът, качиха се и други хора, и те се развикаха: хайдуци, рецидивисти, корумпирани типове. Кой е корумпиран бе, нали те знам, и ти беше от тях! Кой е бил от тях, бе простак такъв - стигна се и до бой. Дойде полиция, а аз си рекох: май че е по-добре да се върна към госпожицата - и се върнах.

Какви невероятни очи имате, госпожице! - рекох й, а тя рече скромно: красиви са, наистина, но лявото нещо ми сълзи. Но аз съм офталмолог, госпожице! - извиках. - Искате ли да дойдете в кабинета ми да ви видя окото?

Тя дойде. Видях й окото. Прекарахме приятно. След това си говоря с колега: защо, колега, когато светът около нас е пълен с хубави очи, ние си говорим само за хайдуци и престъпници? Защо не виждаме красивото в живота? А той като ми се развика: за какви очи приказваш, бе! За каква красота - видя ли колко стана сиренето? Видя ли кашкавала и олиото! Олиото вече е четири и петдесет, а ти ми говориш за очи! Я стига си дрънкал глупости!

Отидох в магазина. Олиото бе станало пет и шейсет. Казаха, че през юли, когато ще вдигат и парното, и тока, олиото ще бъде дванайсет и седемдесет, дори ще стигне до петнайсет. Душа да ни е яка, викаха жени и се кръстеха.

Така говореха хората и се кръстеха и на мен изведнъж ми се отщя и от хубави очи, и от госпожици. От всички госпожици по света! Какви ти очи и какви госпожици, бе хора! Я вижте какво става с олиото!

И стига съм дрънкал глупости.