Дойде при мене директорът на зоопарка.

- Така и така - вика, - искаме да обновим и допълним нашата сбирка от животни.

- Хубаво - викам му, - аз много обичам животните! На ти 100 евро да им купиш фъстъци да ядат!

Той се просълзи:

- Много благодаря, всяка помощ за зоопарка е безценна! Молбата ми към вас е да помогнете да попълним фонда на зоопарка с още животни. Чухме, че имате частен зоопарк? Какви диви зверове гледате в него?

- Какви бяха... - зачесах се по муцуната. - Имам двама катаджии, мъжки и женски. Супер екземпляри, охранени, обаче много са плашливи, по цял ден се крият в храстите.

- Може би се чувстват зле в плен?

Обидих се:

- Защо?! Аз съм им направил шосе, половин километър само за тях, наслагал съм забранителни знаци, храсти, всичко както си трябва. Те по цял ден се крият в храстите, но иначе са съвсем опитомени, като се приближиш с двайсетачка в ръката и веднага излизат от храстите, размахват слънчогледи, взимат парите направо от ръката ти и после беж в храстите! Не ги давам, любимци са ми!

- Тогава моля за друго животно, от което имате повече бройки?

- Най-много имам политици. Обаче трудно се гледат, ще си вземете белята с тях - огледах му костюмчето. - Ама вие не можете да ги изхраните, бе!

Онзи извади тефтер и химикалка:

- Какво ядат политиците?

- Аз моите ги гледам много добре - палнах пура като слонски хобот и продължих. - Като им сложа в един леген долари и евро, объркам ги хубаво, сложа и малко швейцарски франкове, за да са им ярки вратовръзките, сложа и малко английски лири, за да им е силен гласът, като държат речи, объркам всичко хубаво и им сложа легена, и те, като се скупчат около него, и лапат, лапат, лапат... Красота! Аз им викам "Леко, бе, не стъпвайте във валутата, не се блъскайте!", ама то политик, не разбира от дума, особено като лапа.

На директора му се опъна лицето във всички посоки:

- Прав сте, няма да им насмогнем с валута.

- Ами хотели, за да се коалират? Аз не давам да се коалират пред детето, да не гледа такива работи, затова съм им построил хотели да се коалират в тях. Обаче политиците капризни, не се коалират в собствени хотели, та затова им строя хотели на жените, на децата, на бабите, на братовчедите... И политиците се коалират в тях.

Онзи го удари на молба:

- Нямате ли нещо по-обикновено, по-непретенциозно за гледане?

- Освен да ти дам двама-трима журналисти? Те ядат всичко, каквото им дадеш, лапват го и искат още. Само трябва да изриваш редовно след тях, че се трупат статии - махнах с лапа. - От мен да мине, журналисти ще ви дам. Да ви направят малко имидж, да разберат хората какви сте важни! Моите журналисти за няколко години ме направиха солиден бизнесмен и сега никой копче не може да ми каже откъде са ми парите. "Ало, ти на националноотговорния капитал ли ще посягаш!" Така пишат моите журналисти. И за теб ще пишат засукано, не бой се!

- Звучи прекрасно, благодаря ви!

Той така се зарадва, че щеше да си забрави тефтера и химикалката, та да му фалира зоопаркът...