Когато наближи Великден и се зададе Гергьовден, ежедневната преса започва да ме пресира и депресира - там се появяват дописки, в които се твърди, че за празниците агнешката "мръвка" щяла да подскочи в дисциплината "висок скок".
"Мръвка" - каква дума само! Искам да ги питам тия журналисти, когато влязат в месарница, така ли казват на продавача: "Дай ми една мръвка!". Или внимателно си подбират бутче, ребърца, предна плешка... А "мръвката" я турят в писанията, за да ни стресират по-ефектно нас, и без това стресираните читатели...
- Занимават ли се американските вестници с цените на "мръвката" около Великден? - попитах един приятел, който скоро се завърна от двугодишен гурбет в Щатите.
Въпросът ми първо го изненада, а после го разсмя.
- Такова нещо не можеш да прочетеш нито в "Ню Йорк таймс", нито във "Вашингтон пост" - отвърна приятелят ми. - Но като ме питаш за агнешкото в Америка, ще ти разкажа следната истинска история, която се случи на един българин...
Някакъв нашенец на име Жоро, щастливо заселен някъде из Средните щати, човек с добри доходи, кола и къща на изплащане, решил за именния си ден да изпече цяло агне и да покани няколко български семейства. Тръгнал да търси цяло агне, но в супермаркета не открил - месото там се продавало разфасовано на порции и вакуумирано в пластмасови тарелки.
Жоро бил човек с табиети и си искал цяло агне. След като обиколил големите търговски вериги и не намерил търсената стока, изведнаж му светнало! Отишъл в магазин за домашни любимци и си купил едно живо агне за домашен любимец.
Сещате се какво се е случило с домашния любимец - собственоръчно Жоро изпратил душата му в отвъдното, а тялото настанил в една тава, като го положил върху канапе от ориз, зелен лук и подправки. Гостите яли до насита, благославяли готварските умения на домакина и поливали ароматното агнешко с тънки калифорнийски вина и слабоалкохолна американска бира.
Седмица след банкета на Жоровия праг потропали двама - единият бил служител от магазина за домашни любимци, а другият - представител на "Енимъл полис", специална полиция, създадена да контролира отношението към животните. Двамата идвали на проверка, за да видят какви условия за живот е предоставил стопанинът на агнето си, домашен любимец...
- Добри са условията! - взел да пристъпва Жоро от крак на крак, но двамата служители искали да се уверят сами.
След като увъртал и усуквал известно време, нашенецът изтърсил:
- Агнето избяга!
И съчинил версия, в която бързоногото агне се шмугнало под оградата и затичало по улицата в галоп, за да се изгуби някъде в безкрайната прерия. Двамата приели тази версия, моментално алармирали някакви специални части, които с автомобили и хеликоптери организирали национално издирване на агнето беглец...
На това място разказвачът направи пауза, както телевизионните филми преди финала прекъсват за реклами.
- Как завършва историята? - запитах, нетърпелив да чуя края.
- Сигурно ще завърши зле за нашенеца Жоро - поклати глава приятелят ми. - Американското правосъдие е много строго за убийство на домашен любимец... Преди време оправдаха бейзболиста О Джей Симпсън за убийството на жена му, но жената все пак не може да се нарече домашен любимец...
Двамата замълчахме, сякаш се сетихме за оня холивудски филм за серийни убийци, в който дори и агнетата мълчаха потресени.
