ОКТАВА ЗА ПЪТЯ
Сред къщите последни селски път -
неравен, каменист и лъкатушен -
катери се, за да побегне, вслушан
във стъпките, които го гнетят.
Но щом, от горски клони осенен,
безлюдна приюти го планината,
самотен ще познае свободата
на истината, че е възвисен...
ОКТАВА ЗА ОНЕМЯЛОСТТА
Бял празен лист е моят ден.
Над него сведен и стъписан,
учуден и опечален -
не виждам нито ред записан.
Нима ...
|
|