Една колежка си взе куче.

Питам я:

- Каква порода ти е кучето?

А тя:

- Куче.

- Не - обяснявам й. - Кучетата имат породи. Санбернар, немска овчарка, сибирски вълк, канадски вълк, ирландски сетер, далматинец, шпиц, фокстериер, ненецка лайка, афганска хрътка, кокершпаньол, пекинез, да изброявам ли още?

- Моето - казва тя - е куче. А щом толкова държиш на марката - моето куче е "куче-марка"! Обаче аз си го обичам! Сега доволен ли си?

И ми тегли една майна. Тя, моята колежка, малко мъжкарана пада, еманципирана жена, искам да кажа. Тегли ми майната, изпъчи бюст и си отиде - обиди се явно.

А аз се замислих. Дявол да го вземе, наистина какво значение има каква е породата на кучето, когато всичко у нас е куче-марка. Телевизорът ти уж "Филипс", обаче като го отвориш - вътре: "Мейд ин Хондурас" - значи куче-марка! Хладилникът ти френски, обаче - произведен в Алжир! И той - куче-марка! Часовникът... Ето, моят японски часовник "Сейко" е произведен в един гараж зад Сточна гара... Как да твърдя, че е "Сейко", след като е куче-марка?! На седмица изостава с три... Не, не! Не изостава с три минути! С три денонощия изостава! Да не говорим за прахосмукачката ми, за бойлера ми, за касетофона ми, за печката ми, за какво ли не! Всичко е куче-марка!

Оставете другото, ами и жена ми... И тя (извинявай, скъпа!), ама и тя е куче-марка! Когато се женихме, беше Мис Пазарджик и приличаше на Клаудия Шифър, а само за две години се оказа жив Фернандел от най-озъбения му период!

Впрочем, какво се ровя из къщи! Цялата ни държава е куче-марка! Обаче си я обичаме! Също както моята колежка си обича кучето.

Така че, какъв е изводът? Изводът е: да обичаме кучетата! Защото, ако се замислиш - целият живот, който живеем - и той е куче-марка!