Преходът свърши, забелязаха социолози. Но какво започва след него? Тъй като "преходът" е другото название на криминалната революция ("болезнената реформа") в България, може да се очаква, че е настанало време за контрареволюция. За целта обаче трябва да има подходяща ситуация.

Няма друг познавач на революционната технология като Ленин и затова е правилно да се използва неговата класическа формула: "Революционна ситуация има, когато низините не желаят, а върховете не могат да живеят по старому" (Полное собрание соч., 5 изд., т. 26, с. 218). Логично е контрареволюционната ситуация да бъде точно обратното: когато върховете не желаят, а низините не могат да заживеят по новому.

Всеки, докопал се до власт и богатство, не би трябвало да желае да се промени ситуацията след прехода, на който дължи благополучието си. Щом е крал, продължава да краде, докато го хванат. Затова властта не преследва престъпниците, които се грижат за нейното по-нататъшно корумпиране. Този факт е документиран през последните години във всички доклади на Европейската комисия, които анализират положението в България и сочат организираната престъпност и "високата" корупция като главно зло. В същото време народът, който масово е натикан в низините, не може да заживее по новому, колкото и да желае.

За да се премине от контрареволюционна ситуация към действие, трябва да се изпълни още едно условие - "масите буквално да се втурнат към политиката" (Ленин). Само тогава ще е достатъчен един детонатор - нещо като изстрела на крайцера "Аврора", който може да се казва и "Брюксел", за да отприщи контрареволюционния щурм срещу т. нар. мафия.

Точно третото условие обаче препъва българския народ, който продължава да



смайва Европа с овчедушие,



въпреки че е рекордьор по ниски доходи, слаба покупателна способност и висока инфлация, съчетани със страх от всекидневната престъпност и отвращение от властта. Нека някой вдигне за година цените на Запад с 15% и ще види сцени както от Великата буржоазна революция, така и от Парижката комуна едновременно. В България обаче може да види само онова, което съвременникът на Парижката комуна Христо Ботев определя като сън в памфлета си "Политическа зима".

Будилникът, който звъни в Брюксел, се чува слабо, защото е далеч. Едва напоследък Европейската комисия започна да разбира, че има



нужда от усилване на звука



Преписката с критиките към България, които вървят по служебна линия, за първи път проби към медиите през последните три месеца. Двете писма на генералния директор на Главна дирекция "Разширяване" на ЕК Майкъл Лий от 28 февруари и 8 май, които спряха парите по ФАР и дадоха ултиматум до 16 юни за разобличаване на крадливите фирми и чиновници под заплаха България въобще да загуби достъп до европейски пари, стреснаха властта само защото, попадайки в медиите, показаха безпощадно срамотиите й пред българското и европейското обществено мнение. Полезно беше и публикуването на писмото от 6 март на генералния директор по земеделието Жан-Люк Демарти, който спря парите по САПАРД. Сега расте притеснението на управляващите, че на 16 юли ще гръмне и очакваният втори годишен критичен доклад на ЕК за несправянето на България като член на ЕС с престъпността.

Брюксел и българският народ няма как да не са на едни позиции, когато трябва да се разбие съюзът между власт и престъпност. В информационната ера няма защо да се изобретява мост между ЕК и общественото мнение в България, защото той съществува - медиите. Най-силното оръжие срещу корупцията и престъпността е осветяването, прозрачността. Вече се вижда как



в Брюксел се оформя втори център на властта,



който дублира правителството в България и спуска задачи на министри и по-горни началници. Започват да се случват чудеса. ЕК нарежда на зам.-министър (Димитър Ивановски) да не се подчинява на министъра си (Пламен Орешарски) и на своя глава да уволнява и назначава хора във финансовото министерство. Искат се имена на фирми, които заради подозрения в крадливост се включват в черен списък, който да ги държи далеч от европейските пари. Брюксел се убеди, че българският съд не работи, и вече не го чака да се произнесе кой да бъде наказан. Наближава и времето, когато Европейският съд в Люксембург ще започне да привиква рушителите на правилата в ЕС, които са свикнали да не признават в България закон и ред. Намеси ли се и той, не само ще бъдат спрени обещаните европейски милиарди, но и държавната хазна и фирмените бюджети ще се продънят от глоби, които ще трябва да се плащат всекидневно до отстраняване на нередностите.

Писмото на Майкъл Лий има



много по-широк периметър от заплахата



за спиране на остатъчните средства по ФАР. Копия от него са изпратени до ръководители на още шест звена в ЕК, от които зависи съдбата на парите по всички фондове, включително по структурните и кохезионния, където са милиардите. То е получено от генералния секретар Катрин Дей, която пише втория мониторингов доклад за България, от Джонатан Фол, генерален директор на "Правосъдие свобода и сигурност", от Дърк Анер, шеф на Главна дирекция "Регионална политика", от Жан-Люк Демарти ("Земеделие"), от Николаус ван дер Пас ("Труд и социални въпроси"). Не е забравен и шефът на службата за борба с измамите ОЛАФ Фран-Херман Брюнер. Отсега нататък всеки от тях ще се смята официално предупреден, че в България се крадат европари.

Тъй като става дума за финансова отговорност, никой няма да смее да си затвори очите, дори и да е запазил някаква симпатия към българското правителство. В ЕС важи правилото виновните лица да възстановяват европарите, с които е злоупотребено. Започва се от крайния получател и се върви нагоре по веригата. Ако не бъдат върнати от крадливата фирма, плащат ръководителите на съответните програми, а след това и техните началници. Само с оставки и уволнения не се приключва, макар че и те са неизбежни.

Народът, който е свикнал да чака избавление отвън, трябва да знае, че брюкселската контрареволюция срещу мафията е пълзяща и няма да му свърши веднага всичката работа. Ако иска да бъде ускорена, трябва да изпълни препоръката на Майкъл Лий, адресирана в писмото до Ивановски - "да докладва за нередности и за прилагането на изобличителни процедури" (whistle blowing precedures). Всеки гражданин от 500-милионното население на ЕС има право да се обръща пряко към ЕК и дори към съда в Люксембург, когато забележи нарушения. За целта е необходима повече гражданска съвест и по-малко страх.