Препечатваме от руското списание "Профил" извадки от интервю с психолога професор Александър Асмолов на тема психологическата подготовка на тандема Путин-Медведев заради стратегическото значение на душевното състояние на двамата супергерои, даващи наклон на събитията от Ванкувър до Владивосток.



Въпрос: Александър Григориевич, навярно и вие както всички сте наблюдавали първата съвместна поява пред публиката на Путин и Медведев - на инаугурацията и на Парада на победата. Не може да не сте обърнали внимание на техните лица. Какви емоции прочетохте върху първите лица на държавата?

Отговор: За почти 20 години взаимодействие между Путин и Медведев е възникнало явлението психологическо единение. И Путин, присъствайки на инаугурацията и на парада редом с Медведев, струва ми се, интуитивно оценяваше здравината на това единение. При Медведев пък върви нелекият процес по овладяването на новата му социална роля. Както видяхме на инаугурацията, даже в погледа на новия президент можеше да се прочете: "Справям ли се както трябва?" - и отговорът в погледа на отиващия си президент: "Всичко е наред". Тази неречева комуникация, този разговор с погледи релефно показва, че днес залог за увереността на Медведев е вярата на Путин в него.

В: Като специалист по психология на личността бихте ли обяснили: какви емоции изпитва в този момент Владимир Путин? Много хора, гледали инаугурацията, смятат, че той дълбоко преживява изнасянето си от Кремъл, и някак си минава на втори план...

О: Психологическата истина се състои в това, че Путин не минава и не заминава. Феноменът се заключава в това, че Путин остава в качеството си на лидер за съвместното решаване на общите дела и задачи, които имат с Медведев. Друг въпрос е, че Путин като човек с изявен характер безусловно преживява драма, човешка драма. Спомняте си как се обърна той в същия ден няколко часа след инаугурацията към лидерите в Думата: "Привет, началство!". А на лицето му блуждаеше ласкава иронична усмивка. С това той всъщност им каза: в тая сграда аз съм началник. И за разлика от Луи ХIV, който казва: "Държавата - това съм аз", Владимир Путин заедно с Медведев, олицетворявайки психологическата симбиоза и освобождавайки се чрез иронията от измъчващите го чисто човешки чувства, в това число и социална ревност, всъщност заявява: "Държавата - това сме ние".

В: Опишете този тандем през погледа на психолога.

О: Когато говорим за Путин и Медведев, аз си спомням думите на Владимир Висоцки - спомняте си песента: ...Парня в горы тяни, рискни, / не бросай одного его, / пусть он в связке в одной с тобой - / там поймешь, кто такой.

За това става въпрос: Путин закара "младежа" в планината - на политическия връх. Пресичането на житейските им пътища стана основа на явление, което аз считам за ключово в тълкуването на отношенията между тези двама души. Ние обясняваме това явление чрез феномена на "психологическата симбиоза".