Възможността за реабилитация на осъдени граждани в България е безгранична и доста уродлива. Затова осъждан би могъл да стане народен представител. Човек с присъда за блудство може да работи в училище. Или пък лекар да продължи да лекува, след като вече има наказание за грешки или вземане на подкуп.

Всичко това е възможно, защото в Наказателния кодекс



съществува т.нар. институт на реабилитацията,



който, макар и познат в повечето демократични страни, у нас няма нищо общо със справедливостта. Още по-малко пък със заложената в самата реабилитацията идея за по-добра и бърза социализация на осъжданите и с даването на възможност всеки да се поправи.

В България всеки може да се възползва от правото на реабилитация. От този, който по непредпазливост е извършил някакво леко престъпление, до закоравелия рецидивист. От мафиота до корумпирания чиновник. А законът така е направен, че в огромна част от случаите съдът или държавните учреждения само констатират реабилитацията.

При малко ровене може да се открие как всички добре облечени сега бизнесмени в миналото си са били осъждани - кой за изнасилване, кой за нанасяне на телесни повреди, за кражби, грабежи, финансови престъпления и какво ли не. Сред тях са и лица, които вече не са сред живите - Георги Илиев, Антон Милтенов-Клюна, Бретона... Но идва и времето, в което свидетелството за съдимост почти няма никаква стойност. Защото дори някой да е бил осъждан преди няколко години, по право или чрез съд той отдавна е реабилитиран и е с чисто свидетелство.

И само като стане някоя голяма беля или тежко престъпление, се разбира, че съответният



извършител е имал и предишни осъждания



Но е реабилитиран. И са му възстановени всички права. Пиян шофьор, убил човек, отново може да седне зад волана. Данъчен измамник пак става счетоводител, спипаният с подкуп чиновник отново е на държавен пост. Нещо повече. За тях не важат и забраните за хората, които все още се водят осъдени. Така например ако реабилитиран след две присъди за кражби пак бъде хванат да краде, той ще се води неосъждан и може да бъде осъден условно. Може законно и оръжие да притежава. Старите му присъди няма да натежат, ако му гледат мярка за неотклонение, и той лесно ще излезе от ареста срещу парична гаранция.

Така се стига до куриози, малко от които стават известни. Александър Александров, който прегази след употреба на алкохол човек край спирката при столичния хотел "Плиска" и рани други 7 души, е осъждан за кражби. Но пред магистратите той представи чисто свидетелство за съдимост. Оказа се реабилитиран. После пак бе хванат да кара след употреба на алкохол и вече без шофьорска книжка, но понеже нямаше присъда по делото "Плиска", отново се водеше неосъждан.

Реабилитиран по право бе и Асен Стоичков, който застреля 15-годишната Лиляна Тодорова в Трън и после се самоуби. Нещо повече. Оказа се, че оръжието, с което извърши поредното си и последно престъпление, е било законно.

Същото се случи и с



рецидивист, който преди време удря съдия



в Русе, защото го бил осъдил на 2 години за предишни престъпления. Оказа се, че този човек е с две присъди за кражба, една за средна телесна повреда, но е реабилитиран по право.

В съдебната практика има и други фрапиращи случаи. Като този, в който осъден за производство и държане на незаконно оръжие иска разрешение за извършване на ремонтна и търговска дейност с огнестрелно оръжие. Първоначално полицията му отказва. После обаче той обжалва пред съд, който нарежда да му се даде разрешението. Причината е, че вече е реабилитиран.

Всъщност огромната част от осъжданите в България са минавали през процедурата на реабилитацията. И тук не става дума за полицейска регистрация и презумпция за невиновност. Нито пък за поправка на съдебни грешки. А за влезли в сила присъди на хора, които само няколко години по-късно се оказват неосъждани.

И в нередки случаи човек може да си зададе логичния въпрос - дали наказателното право не е



повече благотворителност, отколкото справедливост



Да видим само някои скандални моменти в законодателството.

Реабилитацията е предвидена в раздела "Определяне вида на освобождаване от наказателна отговорност" на НК. Според чл. 85 тя "заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане, освен ако в някое отношение със закон или указ е установено противното". В масовите случаи се възстановяват всички права преди присъдата, само понякога продължава да важи наложено ограничение. Така, когато някой е осъден за умишлено престъпление, не може да получи разрешение за достъп до класифицирана информация, да работи в ДАНС или пък като следовател, прокурор или съдия. Независимо от реабилитацията. Но тези изключения се броят на пръсти.

Предвидено е реабилитацията да не може да се прилага единствено за осъдените за



престъпления против мира и човечеството



Такива обаче няма в България.

Съществуват два вида реабилитация - един по право и друг - чрез съд. При първата форма тя е задължителна в следните случаи:

1. Когато лицето е осъдено условно, ако в изпитателния срок не е извършило друго престъпление, поради което следва да изтърпи отложеното наказание. Тук като пример може да се даде Максим Стависки, който след петилетка ще се води неосъждан, ако сега бъде потвърдена условната му присъда от 2.6 години и 5 години изпитателен срок.

2. Когато е осъдено на лишаване от свобода до 3 години или на пробация, ако в течение на 3 години от изтичане на срока на наложеното с присъдата или намаленото с работа или помилване наказание не е извършено друго престъпление, което се наказва със затвор. Тук всеки лекар, университетски преподавател, чиновник, магистрат, осъден за подкуп, само за 3 години ще може да получи чисто съдебно свидетелство.

3. Когато е осъдено на глоба, обществено порицание или лишаване от права, ако в течение на една година от изпълнение на наказанието не е извършило друго престъпление от общ характер. Това са голяма част от присъдите в България.

4. Когато е осъдено като непълнолетно, ако в течение на две години от изтърпяване на наказанието не е извършило друго престъпление от общ характер, за което му е наложено наказание лишаване от свобода. Тук са дори и случаите, в които е извършено умишлено убийство, примерно от 17-годишен.

Това е реабилитацията по право. Тя си настъпва независимо дали лицето, за което се отнася я е поискало или не,



дали съд или друга институция са съгласни или не



Има хипотези обаче, при които се дава право на съответния осъден и сам да си поиска реабилитация. Това обичайно са по-тежките присъди. Това се допуска за всеки осъден, ако в течение на три години от изтичане на срока на наложеното с присъдата или намалено с работа или помилване наказание не е извършил друго тежко престъпление. За да се стигне до реабилитация чрез съд, трябва лицето да е имало добро поведение и да е възстановило причинените вреди. Законът дори позволява съдът да реабилитира осъдения и без да е възстановил причинените вреди, ако има за това уважителни причини.

Зад тези тежки формулировки се крие странна възможност, която може да се илюстрира примерно с Митьо Очите. Той беше осъден на 4 години и 6 месеца затвор. Наказанието ще бъде намалено наполовина заради предварително задържане и с работа. Тук обаче ще се взема само работата, която ще му го намали с една трета. Ще му останат 3 години. След още три той може спокойно да поиска съдът да го реабилитира. И той не може да откаже. Това важи за всички сходни с неговия случай.



НК и българското законодателство не спират обаче дотук



Защото е предвидена и възможност, според която независимо от всичко посочено в закон или указ настъпва и една друга реабилитация - с изтичане на сроковете за абсолютната давност. При нея лице, осъдено на 20 години за убийството на пет човека и след като му е намалено наказанието с работа или за добро поведение с, да речем, 6-7 години, то излиза за 13-14 години. 15 години по-късно то ще се води неосъждано. Забавно, нали? И накрая е предвидено, че реабилитация може да се иска и от наследниците на осъдения след неговата смърт, ако той е имал право на това.

Очевидно е, че



институтът на реабилитация има нужда от спешна промяна



По няколко причини. Основната е, че колкото и закоравял престъпник си, то почти веднага като си излежиш присъдата, никой, освен съдебния администратор и МВР няма да знае, че си бил осъждан. Не е справедливо в свидетелствата за съдимост да не се отбелязва, че даден човек е осъждан за престъпление. Така всеки работодател ще може да си решава дали да вземе съответното лице. Наложително е и да бъдат удължени или да са доживотни сроковете за ограничаване на определени права - например на лекари, на шофьори убийци, на данъчни измамници, на корумпирани, на употребили оръжие... Хуманно и благотворително е да се дава възможност на всеки да се поправя. Но това не означава да се крие истината за деянията на този човек и изтърпяното наказание.

Ако са справедлив арбитър, прокуратурата, съдът и законодателят ще променят статуквото.

Останалото е криворазбрана наказателна благотворителност.