Пред министерството пристигна черен автомобил и от него слязоха три кучета. Полицаят ги спря - все пак министерство е, рече той, не може, а то днеска кучета, утре - говеда... Но му казаха, че това са следотърсачи, поръчани от министъра, пусна ги.
И те тръгнаха по стаите да душат. Най-напред откриха баба, заключена в една стая. Питаха я какво търси в министерството, а тя извика: Какво министерство! Това не са ли Халите? Влизаха и излизаха хора, помислих, че са Халите, и влязох, но някой ме заключи в тази стая. Добре, че имах какво да чета. Попитаха я какво е чела, да не е ровила по служебните документи, тя каза, че си носела "Граф Монте Кристо". Веднага докладваха на министъра: Открита е баба, която твърди, че е чела "Граф Монте Кристо", да я предадем ли на органите?
Идиоти! - извика министърът. - Ние търсим кой е подписал наредбата, заради която станахме за смях на целия Брюксел и може да ни наложат наказателна клауза, а вие ми водите баба! Марш навън и продължете търсенето.
След половин час: Господин министре, кучетата откриха съветника ви с шефката на протокола в заседателната зала. Е, какво от това? - извика министърът. Ами това, че протоколът беше по сутиен. В заседателната зала, не ги е срам! Продължавайте да търсите!
Господин министре, докладваха му отново. В медиите е изтекла информация за намерената баба, да пуснем ли опровержение? Това не е министерство! - извика министърът. - Веднага започнете да търсите откъде е изтекла информацията! Това вече на нищо не прилича!
Кучетата започнаха да душат и откъде изтича информация. Откриха двама белгийци. Били есперантисти, дошли в България за конгрес и питали в коя зала е конгресът.
О-о-о-о! - изкрещя министърът. - Не на мене тия белгийски номера! Това не са никакви есперантисти, а наблюдатели на Евросъюза под прикритие! Настанете ги в "Шератон", дайте им да ядат и да пият и ги закарайте в Криптата да гледат икони. После с лифта ги качете на Витоша и тука кракът им да не е припарвал!
В това време звънна жена му. Каза, че следи новините по радиото вече били съобщили и за бабата, и за служебните любовници, и за белгийците. Казали, че проверката кой е подписал оная злепоставяща ни заповед, е изпаднала съвсем в задънена улица.
И тук министърът не издържа и извика: Не ме чакай за вечеря, не знам вече какво да правя! Иде ми да се напия от отчаяние!
И надигна една бутилка с уиски, а на заместниците си каза, че го викат спешно в Мексико. Вие продължете издирването, нареди той, и допи шишето. След което отиде на летището.
Господине, казаха му там. Нито на самолет за Мексико, нито за Полски Тръмбеш няма да ви качим. Имаме наредба да не превозваме пияни пътници, моля напуснете района на аерогарата.
Тогава той се върна в града и отиде в градинката на Народния театър. Там на пейките играеха шах и един му предложи да играят на "вързано" по десет лева на партия. Като изгуби три пъти и плати трийсет лева, той каза, че си отива, а партньорът му рече:
- Познах те кой си, гледам те често по телевизията и те слушам какво говориш, но не знаех, че и на шах си толкова кофти.
Министърът тръгна накъдето му видят очите и падна в шадравана.
|
|