Когато някой оратор специално посочи в речта си, че се шегува, това е знак, че слушателят трябва да повиши вниманието си - да е нащрек, за да не изпусне майтапа. Когато обаче ораторът натърти, че ей сега ще се изрази по-свободно в рамките на шегата, а веднага след анонсираната словесна фигура отбележи, че именно това е била смешката, това вече звучи като сериозна заплаха и въведение в тежка депресия.

Пасажът по-надолу е злокобен пример в това отношение - шеговити думи на Надежда Михайлова пред Българското национално радио: "Аз развих една теза, която не знам как ще бъде посрещната от вашите слушатели, но според мен това е, към което трябва да се стреми България оттук нататък, а именно, че ние трябва да променим психиката си спрямо Европейския съюз, след като вече сме страни членки, и да възприемаме Европейския съюз не просто като ментор или като някакъв, така, някаква заплаха, която постоянно висне над нас. Даже се шегувахме с мои приятели, че толкова вече е популярно какво ще каже Брюксел, че дори и възрастните жени в трамваите плашат децата си с Брюксел, един вид - дупчи си билета, защото ще се обадим в Брюксел. Казвам го шеговито, но има такава... такова възприятие".