Забелязал съм, че у нас производството расте. Най-вече производството на генерали. Ежегодно у нас се произвеждат толкова генерали, че в този отрасъл изпреварваме доста развити европейски страни. Докато други си имат "Дженерал моторс" или "Дженерал електрик", у нас си имаме дженерал майори, дженерал лейтенанти и дженерал полковници в неограничени количества.
Почнах да говоря за производството и се сетих за търговията.
Оня ден видях на пазара генерал. Беше съвсем обикновен, като стотиците други, дето се мяркат из коридорите и кухните на властта - ту като главнокомандващи, ту като съветници на главнокоманващите, ту като посланици или неформални лидери на политически формации.
Макар и в пълна униформа, този генерал беше на пазара неформално. Стоеше зад сергия и предлагаше стоката си.
Първоначално помислих, че е набрал череши от вилното си място и ги е изнесъл на пазара, за да прибави нещо към генералската си заплата. Оказах се неправ. Генералът наистина продаваше нещо, но не бяха череши...
- Продавам военни тайни! - каза той, когато се изправих пред сергията му. Взе да подрежда зелени папки с надпис "Строго секретно", да ги изтупва от праха, за да им придаде търговски вид.
Като потребител съм се нагледал на чудеса в търговията, но такова чудо не бях виждал.
- Как е възможно? - зинах от изненада. - Да продавате секретни сведения!... Но те са не само наши, това са и тайни на нашите съюзници от НАТО...
- Че какво друго да продавам, уважаеми господине? - погледна ме генералът с нажалени очи. - Само това остана в министерството... Другите генерали продадоха имотите по морето... Казармите продадоха... Летищата продадоха... Танковете продадоха... Фарът на Шабла даже продадоха... Аз какво да продам?
- Не ви ли е страх от съд, генерале? - попитах спонтанно, като гражданин, който вярва в закона и институциите.
- От съд? Не ме карайте да се смея, уважаеми господине... Какъв съд! Министърът, дето продаде имотите, вместо на съд сега е депутат и го готвели за комисията по борба с корупцията... Та и мен, ако ме хванат да продавам военни тайни, ще се издигна... Може и съветник на президента да ме направят...
На това място генералът извиси глас, сякаш бе на казармен плац:
- Военни тайни продаваам! Насаам, народеее!
А народът не се трупаше. По-точно трупаше се, но не пред генералската сергия, а пред щайги с евтини ягоди. Аз самият бях тръгнал по пазара за тиквички. В краен случай щях да взема и краставици. С краставиците човек може да замези. А с военните тайни - да загази... Затова никакви военни секрети не влизаха в потребителските ми планове.
Понечих да отмина, но генералът взе да тика папки в потребителската ми кошница:
- Ето тази тайна вземете, господине!... Тя е важна тайна... Не я давам скъпо...
- За какво ми е? - опитах да откажа, но той вече ми я опаковаше в пликче.
Подаде ми я с думите:
- Ако не ви свърши работа сега, винаги може да я препродадете... Я на руснаците, я на иранците... На "Хамас" или на "Ал Кайда"... Със здраве да си я ползвате тайничката, господине!
Тръгнах си към дома, замислен върху случилото се. И както мислех, стигнах до извод. Не какъв да е, а генерален... Че имаме не само успехи в производството на генерали. Успехи имаме и в търговията.
