- Доц. Борисова, какви първоначални изводи бихте направили след резултатите от външното оценяване за IV и V клас?

- На пръв поглед се вижда, че резултатите по български език и литература на тазгодишните четвъртокласници са по-добри в сравнение с резултатите от м.г., което е радващо. Предстои да се направи по-задълбочена преценка на какво се дължат по-добрите резултати. Може би част от причините са в теста и в текста за диктовка. Текстът за диктовката м.г. носеше потенциално в себе си тези грешки, които допуснаха децата, защото не беше съобразен с времето, отделено в IV клас за работа със сложни изречения. Текстът беше пълен със сложни изречения, при които подчиненото изречение беше в началото и правописните и пунктуационните особености на този тип изречения не бяха овладени. Сега текстът за диктовка пак съдържа сложни изречения, но връзката е или със съюз "и", където няма нужда от пунктуационен знак, или подчиненото изречение започва с "а" или "че" - нещо, което се учи точно в IV клас и децата лесно са се ориентирали къде да сложат препинателния знак. Сега комисията е реагирала по-адекватно на изискванията на учебната програма при подбора на текста за диктовка. Що се отнася до 15-те тестови задачи - обхванато е основното и най-важното от материала за IV клас, което дава възможност да се прецени общото ниво на подготовка.

- Успеваемостта на диктовката, която м.г. определено затрудни учениците от IV клас, сега е близо 65%. В същото време 3.5 на сто от децата са получили 0 т. Какво означават тези резултати?

- Не съм запозната с критериите за оценяването на диктовката. Но текстът дава възможност реално да се отчете правописната грамотност на децата, защото включва почти всички особености, които се учат до IV клас, без излишно да ги усложнява и натоварва, както беше м.г. Тези 3.5% от децата явно не умеят да пишат въобще - нито една дума не е написана вярно, нито един пунктуационен знак не е сложен. Много е важно да се анализират причините и да се види от кои райони са тези деца. Няма какво да се заблуждаваме - деца, които имат друг майчин език, естествено, срещат трудности, и то най-вече в писмената реч. Възможно е да има и други причини, защото в нашето училище вече има доста деца с обучителни трудности, породени от психическото развитие, особености в характера, затруднения в усвояването на материала, неумения да се съсредоточат или да пишат под диктовка. Не всички учители имат подготовката да работят адекватно с такива деца.

- Резултатите по български и литература - над 80% верни отговори за IV клас и 60 на сто за V клас, какво ниво на грамотност означават?

- Грамотността в съвсем тесен смисъл се тълкува най-често като умение да се пише правилно и текстът за диктовката дава възможност за тълкуване в този смисъл на грамотността. В по-широк смисъл езиковата грамотност означава човек да си служи с езиковите единици в устната и писмената реч. Задачите в теста са ориентирани към това по-широко разбиране за грамотност и ако я тълкуваме по този начин, тогава тези резултати - специално за IV клас, са много добри. За V клас са малко по-ниски, но те могат да се дължат на други причини, тъй като винаги смяната от IV в V клас е много стресова за децата. Сегашните петокласници, които м.г. показаха доста нисък резултат по български език в сравнение с другите предмети, сега имат над 50% успеваемост. Това показва, че наистина м.г. имаше някои недоразумения в текста за диктовката, които много свалиха резултатите и не дадоха обективната картина. По-добрата успеваемост по български език т.г. показват, че наистина началният учител работи много със своите ученици.

- Ученици от IV клас коментираха, че тестът е много лесен. Имаше и коментари специално за въпроса: "Кой е авторът на стихотворението "Аз съм българче"?

- Това, че задачите са се видели лесни на децата, може само да говори, че са свикнали с тестовата форма на проверка на знанията. Невинаги обаче преценката на самите деца колко е лесна или трудна задачата е реална. Детето съди по себе си и в повечето случаи смята, че задължително вярно е отговорило. Както се вижда, общият резултат не е над 90%, а е 80%, което означава, че децата са мислели задачите за лесни, но не всички са дали верен отговор. Не бива да се наслагва мнението - същото важи и за матурите, че тази проверка се прави, за да се покаже колко е слаба или колко е силна подготовката на децата по съответния предмет.

- Как могат да се тълкуват резултатите по другите предмети и особено по математика, която т.г. се оказа най-трудният предмет?

- Разлики по отделните предмети винаги ще има. Ако очакваме, че в националната проверка учениците трябва да покажат еднакви възможности по всички предмети, това е нереалистично. Зависи какъв е интересът на децата и дали желаят да учат този предмет, зависи и от броя на часовете в учебната програма по съответния предмет. Не бива механично да се сравняват резултатите по отделните предмети. Освен това разликите в резултатите от различните тестове са в рамките на 3-4%. За мен това не са някакви големи различия в успеваемостта по един или друг предмет и това е напълно в реда на нещата. В по-горните класове тази диференциация все повече ще расте.

- Един от изводите е, че слабите резултати на 15-годишните от международното изследване на PISA започват още от V клас. Ако този спад продължи в следващите 1-2 години, означава ли, че са необходими промени в учебните програми?

- Мисля, че не бива да се взимат прибързани решения. Образователната система - нашата специално, преживя много програми, много реформи, много промени, но може би не проумяхме, че нито една програма, нито един учебник сами по себе си, колкото и идеални да са, не могат да решат тези проблеми. Проблемите в IХ клас са по-комплексни и са свързани с интереса на децата към образованието, с желанието им да учат. Каква програма и какъв учебник ще помогне на децата, които не влизат в часовете? Това го знаем, но дали искаме да го кажем или не... Нещата са по-дълбоки, трябва цялостна промяна на отношението на всички - на обучавани, на обучаващи, на обществото и най-вече на семейството. Проблемът не е единствено в усложнената терминология и в материала. Не програмата е виновна, а умението на даден автор на учебник да представи интересно и разбираемо материала, но дори и тогава, ако няма кой да отвори и прочете учебника, той пак няма да стигне до адресата. При нас сривът в образователната система идва от реалния срив вътре в училището и докато там не се промени средата и не се промени отношението между учители и ученици, няма да се промени нищо.