|
| ---- |
За първи път през 2007 г. престижни университети като Софийския се принудиха да организират извънредни класирания в опит да запълнят обявените бройки и въпреки това някои места така и си останаха незаети. Причините са различни. Държавата увеличи приема с 10 000 места, въпреки че по демографски причини сега се дипломират най-малобройните випуски. Изравняването на правата за следване на българи и граждани на ЕС разшири още повече възможностите за учене зад граница и родните университети вече чувстват сериозен натиск от конкуренцията в Европа и САЩ.
МОН обаче възприема обширния прием като средство за засилване на конкуренцията, а оттам - и на повишаване на качеството, затова тази година държавната поръчка е увеличена с още 6700 места. Така наесен в държавните и частните университети могат да бъдат приети 58 802 студенти.
Към голямата държавна поръчка през 2008 г. ще има още едно облекчение за желаещите да станат студенти на всяка цена - 35 от общо 51 университета и колежа у нас ще признават за вход първите от десетилетия насам задължителни матури. 10 вуза, сред които тези по изкуствата, няма да използват оценките от зрелостните изпити. За съжаление на амбициозните кандидати в най-търсените специалности приемът се запазва в обичайната си тежест - т.е. с изпити.
Олекотяване има и в още една посока - масовото навлизане на тестовете в приемната кампания. Първи към нови, по-леки и съвременни форми на препитване се ориентира УНСС. В унисон с традициите в западните университети икономическият вуз въведе тест, подобен на SAT. Темите по география и решаването на задачи за топ специалността международни икономически отношения вече са минало. Тестът има много предимства и първото е, че няма субективизъм - картите за отговор се четат на скенери, а оценката се пресмята от компютър на базата на програмен продукт, разработен в УНСС, обяснява зам.-ректорът на висшето училище доц. Йорданка Владимирова. Според нея с теста, който е от три части - български език и езикова култура, математика и специална част (икономика, български език и литература, история и география), кандидатите за икономическия университет се оценяват комплексно по повече предмети. Така се премахва и стремежът към механичното запаметяване, смятат от вуза.
Въвеждането на тестовата форма на изпитване не променя натиска към най-желаните специалности в УНСС, отчитат от вуза една година след драстичната промяна. Според доц. Владимирова броят на желаещите да се обучават в най-търсените и престижни специалности като финанси, финансов контрол, счетоводство, международни икономически отношения и международни отношения се запазва, а интересът към тези програми остава сравнително непроменен през последните 10-15 години.
Известно "олекотяване" на изпитите се дискутира неофициално и из коридорите на Софийския университет. Официално решение за промяна на формата на изпитите няма. Засега най-старото висше училище е предприело стъпка към освежаване само на един от най-масовите изпити - по история на България. От тази година времетраенето на изпита вече е 4, а не 5 часа. Освен това младежите имат право да избират измежду две теми. Според декана на Историческия факултет доц. Пламен Митев това е много сериозна стъпка, с която преди всичко се намалява стресът около кандидатстудентската кампания. Резултатите от предварителния изпит показват, че възможността за избор между 2 теми намалява слабите оценки. Тази година двойките са 33% при 42 на сто на изпита от редовната кампания м.г.
Лично аз съм противник на темата като единствен вариант за изпит и смятам, че рано или късно ще се доближим до варианта на матурата - тестова част и отговор на исторически въпрос, обяснява деканът на Историческия факултет. Според него така ще се намали значително делът на частните уроци. От няколко години Факултетът по славянски филологии, който организира другият масов изпит - по български език и литература, също предлага две възможности - тема по творчеството на български автор или есе по цитати от произведение. Оттук по-лесно обаче едва ли ще стане на кандидатите за Алма матер. Преподавателите от различните факултети държат на позицията си, че пресяването на кандидатите трябва да става чрез класически изпит, а не чрез тест.
От тази година отпада изпитът и за Техническия университет, който вече ще приема само с тест или с оценки от матурите. До м.г. кандидат-инженерите имаха право на избор между трите варианта (вкл. оценките от матурите по желание). Повечето предпочитаха да се явят и на изпит, и на тест, за да се презастраховат, обясниха от учебния отдел на вуза. Експертите по приема смятат, че тестът е по-удачна форма на изпитване, тъй като обхваща по-голям материал, отколкото 4-те задачи на изпита.
Ректорът на Техническия университет в София проф. Камен Веселинов е радикален в прогнозите си за бъдещето на приемната кампания. Очакванията му са, че кандидатстудентските изпити изобщо ще изчезнат в класическия си вид. Това обаче е възможно, ако матурите докажат, че са на ниво. ТУ-София от 2 години е поддръжник на зрелостните изпити и ги ползва за пълноправен прием.
Засега обаче признаването на оценките от матурите във висшите училища трябва да се приема преди всичко като реверанс към усилията на министъра на образованието, а не толкова като обективно измерване на знанията на учениците. Показателно е, че в най-конвертируемите си специалности университетите са консервативни и запазват традиционната форма на прием. Въобще изчакване ще има и от двете страни. Вузовете ще искат да се убедят, че матурите са достатъчно сериозен изпит, а не просто раздаване на добри бележки. Кандидат-студентите на свой ред ще продължат да се презастраховат с частни школи и учители, колкото и на МОН да му се иска да разбие кандидатстудентската мафия.
Дотук обаче малко аргументи се чуват за другата страна на тази широко отворена врата към висшето образование у нас. Тенденциите за освобождаване на входа трябва да бъдат посрещнати с нови, по-строги критерии за самия курс на обучение. У нас на това сякаш много не се обръща внимание. В някои френски университети например, където входът е с национална матура, след първата година отпадат до 30% от студентите. При нас, както е известно, е особено трудно човек да не "изкласи", щом веднъж е влязъл във вуз. В УНСС например след I курс нагоре отпадат едва 6.3% от студентите. Зам.-ректорът доц. Владимирова обяснява това с факта, че университетът приема най-добрите ученици от гимназиите. В ТУ не продължават около 15%, а 70 на сто от випуска се дипломират в срок. Причините за прекъсване обикновено са слаб успех, здравословни или семейни причини.
Ако университетът успее да запази вътрешния контрол на качеството, не е страшно на входа да има повече студенти, казва доц. Румен Пранчов от ТУ. Дано повече висши училища се вслушат в това. В противен случай само за няколко години България ще заеме първото място по брой висшисти на глава от населението. А и никой, най-малко икономиката, няма нужда от кухи и безсъдържателни дипломи за висше образование. На такива в последните години се нагледахме. Което подсеща, че и държавата трябва най-накрая да започне да контролира ефективно вузовете за броя и качеството на обучаваните студенти.
СМЕТКИ
Колкото и да е странно, въвеждането на задължителните матури ще се отрази финансово както на висшите училища, така и на самите абитуриенти. Със сигурност висшите училища, които под една или друга форма признават резултатите от зрелостните изпити, ще имат финансови загуби. Например в Техническия университет в София очакват доста кандидати с матури. И без тях заради малките випуски кандидат-студентите намаляват. В предварителната кампания например са участвали 1000 души по-малко спрямо м.г. Плюс за кандидатите е, че тази година могат да изтеглят формулярите от интернет, а до м.г. беше задължително да си ги купят със справочника на университета. В същото време правителството не прие искането на вузовете да се увеличат таксите за явяване на изпит. До миналата година си покривахме разходите и дори оставаха малко средства - приходите ни бяха около 50-60 хил. лв., а разходите - около 40 хил., но за тази година е трудно да се прогнозира, обясни зам.-ректорът доц. Румен Пранчов. (СУ и УНСС отказаха да предоставят финансовите резултати за кандидатстудентските кампании.)