През последните две десетилетия нивото на криворазбраната свобода е стигнало дотам, че напълно е ограничена истинската свобода на учителите. Всяка година в училището, в което работя, идват деца, "подгонени" от колега, който се е "заял" с тях. Оказва се обаче, че и в новото училище се заяждат с горкия тийнейджър... И новите му учители също си имат неприятности с родителите, решени да докажат, че всеки, който не оценява с шестица детето им, е некадърник. Ето защо повечето от работещите в училище скоро се уморяват да се борят и, приспивайки съвестта си, поставят не само тройки на оскъдни знания, но и "отличен" на умения, които не надхвърлят средното ниво. И се стига дотам, че цели класове и випуски завършват с нереалистично висок среден успех.

Тази толкова разпространена у нас тенденция може да се ограничи, ако учителите бъдат подкрепени в желанието си да поставят адекватни на знанията бележки - от външното оценяване. За съжаление обаче през тази учебна година беше направено много малко, за да се възприемат матурите като съюзник на справедливия и принципен учител, а не като "бич божий".

Причина за подобно объркване, на първо място според мен, е робуването на статистиката. За да се тушират страховете и недоволството, матурите за IV и V клас бяха съпроводени с уговорката, че се предприемат с цел да се установи общото ниво на подготвеност в отделните училища. Децата няма защо да се плашат - оценките ще бъдат нанасяни само по желание. Затова пък учителите, без да бъдат попитани дали го желаят, получиха заповеди да се превърнат за около седмица в квестори и проверители. Без намеци за поощрение. Само със заплахата, че "издънки" не трябва да има и че по резултатите на учениците ще се съди за нивото на преподаване в съответното училище. А това автоматично включи защитната реакция на колегите. И никой не може да ме убеди в обективността на получените резултати - не мога да не вярвам на слуховете, че на много места децата са чакали "госпожата" да им каже кой отговор от теста да отбележат.

По абсолютно същия начин стоят нещата и с "големите" матури. И там акцентът беше поставен върху бюрократичните показатели за успех. Разказаха ми за училище, в което квесторите - начални учители, не са успели да излязат наглава с напористите преписвачи. А може би не са си дали особено и труд - матурите ги измислиха "ония отгоре", защо да не дадем шанс на децата да получат хубави оценки?

"Помощта", която взаимно си оказахме на тези матури, не мога да определя другояче, освен като криворазбрана андрешковщина. Не държавните служители, а себе си, като учители, родители, общество, оставяме в блатото. Блатото на илюзиите, на девалвираните оценки, на несправедливостта. Всички губим. Губят посредствените и мързеливите - те получиха сигурността, че може да продължават да разчитат на собствената си комбинативност и на безпринципността и малодушието на възрастните. Губят добре подготвените, трудолюбиви деца - за кой ли път се накърнява чувството им за справедливост, вярата, че ще бъдат отличени от войнстващата посредственост. Губят учителите - за пореден път пропуснали възможността чрез външното оценяване да аргументират справедливостта на бележките, които самите те са поставили. Губи и обществото ни - защото само добре обмислено, уредено и принципно провеждане на матурите може да мотивира младите хора не само да посещават редовно училище, а и да се стремят към оценки, зад които стоят реални знания.